Технически Университет - Варна

Г-жа Карина Ангелиева, Зам.-министър на МОН, представи в ТУ-Варна програмата „ХОРИЗОНТ ЕВРОПА” на Европейската комисия

На 28.06.2019 год. академичната общност на ТУ-Варна участва с голям интерес в семинара с г-жа Карина Ангелиева, Заместник-министър на образованието и науката. В препълнената конферентна зала на университета, г-жа Ангелиева представи основните направления за финансиране на научноизследователски проекти по програмата „Хоризонт Европа“ на  ЕК, както и някои възможности за финансиране на научноизследователски дейности по националните програми.

            Преди да започне двучасовата си лекция г-жа Ангелиевадари за библиотечния фонд на ТУ-Варна знаменитата книга на историка писател Симеон Радев „Строители на съвременна България”, която да напомня на работещите в сферата на знанието, че са неделима част от строителите на бъдеща България.

           Зам.-министър Ангелиева връчва на проф. Вълчев символичния дар.     

Основният акцент на двучасовата лекция бе насочена към възможностите за финансиране на университетите по европейските програми, и както подчерта г-жа Ангелиева,
     „Новата програма на Европейския съюз „Хоризонт Европа” е само един фрагмент от големия пъзел за наука и иновации в Европа“

„Хоризонт Европа” е с очакван бюджет от близо 100 милиарда евро за периода 2021-2027 година. Значителното увеличение на финансирането спрямо предходните периоди е израз на становището, че науката и иновациите са категорично на дневен ред за Европа. Този факт ще рефлектира върху всички останали политики и ангажименти на страните членки в полза на хората и подсказва, че условията за наука и иновации значимо ще се подобрят.  „Хоризонт Европа” поставя ясна рамка за развитие по отделните научни и технологични направления, като се очаква апогея на резултатите от програмата, да се усетят от обществото през 2030 година.

            Г-жа Ангелиева набеляза и основните компоненти на новата рамкова програма „Хоризонт Европа”:

• Ръководен ще бъде принципът, че трябва да се извършват висококачествени научни изследвания на базата на постигнати върхови постижения. И всеки университет, както и Българската академия на науките, трябва да дават своя принос в това отношение.
• Втори важен елемент ще са съвместните разработки. Ще се финансират основно общите проекти между няколко държави или няколко организации. Най-важни са интернационализацията и институционалните обединения. За съжаление, през последните 5-6 години България почти не участва в големи колаборативни проекти. А при тях финансирането е многократно по-голямо.
• Предвижданите 100 милиарда евро вече няма да отиват само за фундаментални научни изследвания, а и за иновации и нови технологични решения. Нещо, за което бизнесът настоява. Затова 30-40 % от финансирането по програмата ще бъде за иновации. За кандидатстване по тях първо трябва да се възприеме стратегия за човешките ресурси – да са налични европейска харта и европейски кодекс на изследователите, както и прозрачна кариерна пътека за израстването на изследователя.

Зам.-министър Ангелиева разяснява същността на „Хоризонт Европа”.

            Г-жа Ангелиева се спря и на новоразработените две национални програми:

• програмата „Вихрен”, направена по модела на ERC за върхови изследвания, която ще допринесе и за оставане на работа в България на установени водещи учени,
• програмата „Петър Берон” за стипендиите на млади и опитни учени и за насърчаване на мобилност, на контакти с чуждестранни партньори. По тази програма е добре да се използва реинтеграционната схема, т.е. да се привличат изследователи от други университети. Особено важен момент е  възможността да се разработват докторантски програми съвместно с университети от Европа и света.

            Г-жа Ангелиева очерта и основните тематични направления за развитието на науката и иновациите: здравеопазване, гражданска сигурност, климат и енергия, мобилност, борбата с раковите заболявания, замърсяването на водите, въздуха и почвите, нови решения в областта на информационните и комуникационните технологии.
            Отговаряйки на редицата въпроси, г-жа Ангелиева сподели и някои от планираните нововъведения в работата на МОН, подпомагащи учебната и научната дейност на учебните заведения: цифровизация на учебното съдържание, създаване на интернет портал за наука, увеличаване на заплащането на докторантите и т.н.
            В заключение тя прикани преподавателите не само да очакват указания от страна на министерството, а и сами да отправят идеите и предложенията си за оптимизиране на организационната му и ръководна дейност.