Технически Университет - Варна

           В изпълнение на инициативата MARLEN на  Европейската комисия и на българското екоминистерство

           Специалността „Инженерна екология” на катедра „Екология и опазване на околната среда” е убедителна илюстрация за полаганите усилия от     университетските ни звена  за все по-плътно обвързване на лекционното с практическото обучение на студентите. Дисциплините в учебните  планове на специалността до голяма степен са сходни с тези на предишната, близка по тематика специалност „Техника и технологии за опазване на морето и околната среда”. Но   различията са в заложената сега много по-висока степен на практическата  подготовка.
            По темата за опазване на околната среда разговаряме с преподавателката по 3 дисциплини в тази сфера, зам.-декан на Корабостроителен факултет,  доц. д-р инж. Анна Симеонова.

Доц. Симеонова  на еко форум със студенти от специалността.

            – Моля, разкажете за новостите в учебния процес, адекватни на изискванията на времето, доц. Симеонова.
             – Решително повишихме делът на лабораторните и семинарните упражнения, в съответствие  с изискванията на бизнеса. Там нараства нуждата от кадри не само с добра теоретична подготовка, а и с придобити умения за решаване на реални проблеми, свързани със замърсяването на водите, въздуха, почвите и др. В това отношение усилията ни са в три аспекта: проблеми с източниците на замърсяване; методи и технологии за превенция, намаляване или отстраняване на последствията.
            В бакалавърския курс на специалността са включени много повече лабораторни упражнения, които се провеждат в полеви условия и в съвременната лабораторната база на катедрата. В магистърския курс се провеждат разнообразни практически упражнения под формата на различни казуси. Преподавателите  предоставят на студентите информация по проблем за даден компонент на околната среда, за който те трябва да намерят конкретно екологично решение. Кои са източниците на замърсяване, кои са замърсителите над регламентираните норми, какви са причините за това? Търсейки и сами информация от други източници по въпроса, студентите трябва да направят анализ и оценка на екологичния статус на съответния компонент и да предложат решения за отстраняване на проблема.  
            Дипломните  работи също са добра възможност за решаване на практически казуси. Например един студент защити дипломна работа, свързана с влиянието на климатичните промени и на поройните дъждове върху статуса на крайбрежните   води във Варненския залив. Обработи информация от няколко години за периодите с голяма интензивност на дъждовете, включително за наводнението в района на квартал Аспарухово и направи съответните изводи за влиянието им върху състоянието на морските води. Изследванията показаха, че след обилен дъжд биогенните замърсители, суспендираните вещества и бактериологичните показатели - ешерихия коли и ентерококи, значително нарастват. В друга дипломна работа беше проследено замърсяването на Нов канал "Варненско езеро - Черно море" с взети проби от малки зауствания. Така се отчете влиянието на езерните върху крайбрежните морски води.
             – Участват ли студентите  в конкретни практики за опазване на Черноморската крайбрежна зона?
             – Замърсяването на крайбрежните зони е глобален  проблем, който налага търсенето на решения за ограничаване на замърсителите. Когато  имаме спечелен проект от катедрата, в мониторинга и оценката на замърсяването по крайбрежието ни участват големи групи наши бакалаври и магистри. Вземат се проби от морската вода, които се анализират както на място с преносима съвременна апаратура, така и в лабораториите ни, също оборудвани с отлична модерна техника.
            Нашата страна има ангажимент към Европейската комисия всяка година да се правят мониторингови кампании за изследване на замърсяванията с отпадъци в морето и крайбрежните зони. В тази връзка  по европейския проект MARLEN беше изследвано цялото Българско черноморско крайбрежие и нашата катедра, с активното участие на бакалаври и магистри, се включи във всички експедиции. От Дуранкулак до Созопол проследихме състоянието на осем плажни зони, определени от нашето Министерството на околната среда и водите, през четирите сезона на годината. Така установихме основните източници на антропогенен натиск върху тях – реките ли имат най-голям принос към замърсяването, рекреационните дейноси ли и т.н.?
            По време на тези експедиции, студентите събираха всички отпадъци от предварително избрани референтни участъци, след което ги сортираха по категории и типове – една огромна по обем работа. Само полимерните отпадъци включват - 92 типа – чашки за кафе, бъркалки, бутилки, прибори за хранене и т.н. По време на кампаниите студентите попълваха протоколи за видовете и броя отпадъци, като обработената информация чрез Басейнова дирекция за черноморски район, беше изпратена в Европейската комисия. Тази студентска дейност беше извършена на доброволен принцип по изискванията на ЕК. Чрез проведените кампании се осъществи не само изследователска работа, но и практическа по почистването на крайбрежните ивици.

Студенти в акция „Чисто крайбрежие” на плаж „Иракли”. На първи ред вляво – доц. Симеонова.

            Много полезни са и студентските ни практики през лятото, които са задължителни и се провеждат в различни промишлени предприятия или институции за контрол на замърсяването на околната среда. Ментор от съответното предприятие или институция задава на студентите определени задачи за решаване, свързани с екологични проблеми на производството. След приключването на практиката, всеки студент изготвя отчет за извършената работа и разработва предварително зададена тема, която трябва да защити пред съответния отговорен за стажа му преподавател от катедрата. В резултат от проведените практики, много наши студенти впоследствие бяха назначени на работа в същите предприятия, както и в Басейнова дирекция за черноморски район, в Регионалната инспекция по околна среда и води,във ВиК и др.
             – Наскоро с ваши магистри участвахте във форум, организиран от  Басейнова дирекция - Варна по повод  Световния ден на влажните зони.
             – Влажните зони са част от реки, езера, морска територия, които осигуряват благоприятни условия за живот на редица водолюбиви растителни и животински видове. На форума се дискутираха мерки по спасяването на тези зони, обсъждаха се добри екологични решения за ограничаване на човешкото влияние върху климата и др.    За студентите това беше изключително полезна информация.
             – Вашето изложение на форума беше с център  темата за замърсяването на морската среда с пластмасови отпадъци.
             – Да, производството на полимерни материали е една огромна индустрия, създаваща практични и евтини материали за всички, в много отношения. В същото време, в глобален мащаб, от всички видове отпадъци, които се регистрират в крайбрежните зони най - голям е процентът на пластмасите. Това налага спешни мерки за редуцирането им, чрез замяна с други подходящи материали. В много магазини вече не се предлагат безплатните пластмасови торбички за пазаруване. В най- скоро време ще бъдат забранени пластмасовите чаши за кафе, прибори за храненене, бъркалките и т.н. и ще се търсят  екологични заместители. Търсят се и решения за минимизиране на мокрите кърпички, които създават редица затруднения на съоръженията за пречистване на отпадъчни води.
             Но този процес е свързан и с лична отговорност. Важно е всеки от нас да осъзнае  сериозността на проблема за самото съществуване на нашата планета и пълноценното съществуване на човека. Интересен е примерът със студентите ни, които взеха участвие в кампаниите по събиране на отпадъци по брега. Оказа се, че тези кампании имат не само образователна  но и възпитателна цел. Осъзнавайки мащабността на проблема те се включиха и в други инициативи за повишаване на общественото внимание и  загрижеността към този проблем.  Или както казва един английски философ: "Да победиш природата, означава да й се подчиниш“.

Николай ЖЕКОВ