Технически Университет - Варна

Наш преподавател от „Морски науки и екология” – доктор хонорис
кауза на чуждестранен университет

Едно от условията за успешна научна дейност са личните контакти с колеги от различни университети, от научни институти, държави. Показателен в това отношение е примерът на доц. Христо Крачунов, ръководител на катедра „Екология и опазване на околната среда”.

Доц. Крачунов.

– Доц. Крачунов, какъв път изминахте до отличието „доктор хонорис кауза”?
– Като второкурсник в ТУ-Варна, заминах на студентска бригада в Казахстан. Освен с местните колеги, там общувах и с пристигналите от Одеския политехнически институт и тези познанства се оказаха с добра далечна перспектива. Завърших и станах тук преподавател, асистент по технология на машиностроенето. Междувременно започнах свободна докторантура по автоматизация на машиностроителни предприятия. Подготвях се сам, четях много чужди източници. Тогава се получи предложение за съвместна работа с Одеския политехнически институт при много добро финансиране от тогавашния Комитет за наука и технически прогрес. От катедрата само аз пожелах да участвам. Кандидатствах, спечелих проекта и всъщност чрез него осигурих финансирането на докторската си (тогава кандидатска) дисертация. Първото й представяне беше в Одеската политехника, а окончателната защита се състоя в България през 1981 година. През този период в Одеса бе назначен нов ръководител катедра, проф. Якимов от Пермския политехнически институт. Той доведе и няколко свои аспиранти, с които станахме близки.

Сертификатът за отличието на доц.Крачунов.

– И така си създадохте стабилни лични контакти с колеги от известните Одеска и Пермска научни школи.
– На тази основа реших да учредя една международна конференция във Варна по проблеми на машиностроенето. В нея участваха и колеги от московски университети, с които също бях създал връзки при пътуванията си. Чрез реализация на проекти вече заработвах допълнителни доходи – имах договори с няколко машиностроителни предприятия, полезни за двете страни. Като главен асистент в катедра „Технология на машиностроенето”, благодарение на тези договорни отношения поддържах на трудов договор двама научни сътрудници. Получи се така, че спечеленото чрез наука се връщаше обратно в науката.
Хабилитирах се през 1991-ва. Години по-късно в катедра „Икономика и мениджмънт” се получи необходимост от кадрово разширяване за предстояща акредитация и ме помолиха да премина временно в нея, като си запазя натоварването и в досегашната катедра. Но с времето се появи нова ситуация – налагаше се да си увелича хорариума. Точно тогава във Факултета по морски науки и екология се откри специалност „Техника и технологии за опазване на морето и околната среда”. И тъй като тя предполагаше обучение по много технически дисциплини, деканът ми предложи да премина в катедра „Екология и опазване на околната среда”. Вече 11 години съм в нея, към момента съм и неин ръководител.
– Работа в три катедри – това вече означава придобиване на многостранен опит.
– По този начин направих връзката „индустрия – икономика – екология”. А върху тази платформа е цялото бъдещо устойчиво развитие на обществото, което включва, разбира се, и социалните дейности. Затова реших да учредя международна научна конференция по устойчиво развитие. Присъединиха се колеги от Полша, Русия, Украйна, Казахстан, Германия, Сърбия. Тези конференции започнахме да провеждаме всяка година, а на тяхна основа създадохме и периодичното международно списание „Устойчиво развитие”. Следващата стъпка на нашата международна колегия беше да учредим през 2012 година и асоциацията с нестопанска цел „Устойчиво развитие”. Бях избран за неин председател с 5-годишен мандат. Към днешна дата Асоциацията вече е в състав от 80 члена, включително 2 юридически лица.
– Навярно тази постоянна възходяща линия на контактите е водила и към следващото стъпало – доктор хонорис кауза.
– За 4 години развихме отношения с университети от украинските градове Одеса, Киев, Суми, Лвов, Ровно. Водил съм наши възпитаници на студентски научни сесии в тези университети, изнасял съм пленарни доклади на конференции и конгреси. Украински студенти също са идвали на нашите конференции. Така се запознах с проф. Олга Прокопенко от Сумския държавен университет. Тя ме е предложила на своето ръководство за почетното звание за мои заслуги в организирането и провеждането на студентска и преподавателска мобилност между двата университета, както и за заслуги при провеждане на международни конференции и симпозиуми, за подготовка на публикации в международните научни списания „Устойчиво развитие“ и „Маркетинг и мениджмънт на иновациите“, както и за работа по проекти. На един техен Академичен съвет при тържествена обстановка лично ректорът проф. Анатолий Василиев ми връчи съответния сертификат.

При връчването на сертификата „хонорис кауза” в гр. Суми.

– Преди години бях в Суми като журналист и писах за впечатляващи постижения в областта на екологията. През силно индустриализирания град, включително с химически завод, минава река Псьол. Местни еколози, за да докажат колко чиста са опазили реката, пиха вода директно от нея. Пих и аз без притеснения. Какво ще вземем от положителния им опит?
– Сумският държавен университетът е трети по рейтинг в Украйна, с 20 000 студенти. Там още през 60-те години на миналия век е открита една от първите в света школи по устойчиво ресурсо- и природоползване. Правят се научни изследвания върху икономическите и социалните ползи от грижите за природната среда. Това е много полезен опит, обсъждан и в нашата Асоциация за устойчиво развитие и околната среда. С колегите от Суми, както и с Екологичния университет в Одеса, нашия ректор проф. Овид Фархи подписа договор за съвместни учебни и научни инициативи.
Сега в Асоциацията сме в подготовка да създадем основите на нови форми за трансфер на иновации в областта на устойчивото развитие. На срещите ни ще се продават и купуват иновативни идеи и разработки. А това са все стъпки към едно по-добро качество на живот чрез по ефективна производствена среда, по-защитена природа, по-достойни социални придобивки.

Николай ЖЕКОВ