Технически Университет - Варна

            В образователния си портфейл от инженерни и морски специалности,  университетът включва и специалност „Агрономство”, която дава отличен старт в живота  на млади хора,  желаещи да са по-близо до природата. 
     За предстоящата нова учебна година  специалността първа в университета успя да попълни отпуснатите от МОН бройки за прием на студенти, общо около 60 за бакалавърската и магистърска степен на обучение, в редовна и задочна форма.
            Как са подготвени за упражняване на професията си дипломираните в ТУ – Варна агрономи? Отговорът се съдържа в публикации на първата в страната социална мрежа на българските фермери, с най-четеното  електронно издание за селско стопанство – FERMER.BG.

            Журналистката на изданието Лили Георгиева е разговаряла по темата с трима   възпитаници та ТУ –Варна.

                Под заглавието от 31.07. 2017 г. –

             „Някои учат агрономство за тапия, а други, защото имат  призвание”

бившата ни студентка Венцислава Цанева разказва пред FERMER.BG:

            „Агрономите в България са изключително ценни кадри за развитието на селското стопанство. Едни учат агрономство, за да се реализират като специалисти, други – за самата тапия, а трети – за да станат фермери.Самата аз реших, че искам да се насоча към професията, тъй като е свързана с храненето на човека. От дете бях свикнала с този начин на живот. Наблюдавах моите баба и дядо как се грижат за растенията и това беше нещо, което ме привличаше. Впоследствие завърших гимназия с профил „Парково строителство и озеленяване“ и с времето започнах да харесвам и да опознавам все повече различните култури.  От 15 години имаме къща с двор и винаги ме е влечала работата с дръвчетата. Изпитвам истинска любов към професията си“.
             Цанева е завършила бакалавърска степен „Агроном“ през 2014 г. и магистърска степен  „Производство на посевен и посадъчен материал“ през 2016 г. в Техническия университет във Варна.
            „Аз съм много доволна от обучението в Техническия университет. Там ни преподаваха професори с дългогодишен опит, които са се доказали през годините. Те ни дадоха ценни знания. Много хора отдават предпочитание на Аграрния университет в Пловдив, но аз съм изключително доволна от обучението във Варна. През последните години практическото обучение там бе доста застъпено и предлага добри възможности. Ходихме в различни разсадници, на резитби, имахме си собствено поле, на което да работим с различни култури. Има, разбира се, неща, които може да се подобрят, но като се има предвид, че специалността беше нова, развитието е голямо“, допълва Цанева.Тя е категорична, че теорията и практиката трябва да вървят заедно.Макар по време на следването си да не успява да открие подходяща фирма, в която да практикува, месец след защитата на магистърската степен постъпва на работа.
            „В момента практикувам свободна професия агроном. Сама решавам с кого да работя и при какви условия. Имам вече клиенти и смятам, че това е по-добрият вариант, защото определяш не само работното си време, но взимаш решенията сам и носиш пълната отговорност. Имаш възможност да прилагаш най-новото от научните постижения, без да се съобразяваш със старите нагласи“, обяснява младият специалист. Според Венцислава Цанева, когато работиш на свободна практика, имаш възможност да развиеш напълно своя потенциал.
            „Искам да вземам решенията сама, да правя грешки, да извличам поуките и да се развивам“, категорична е тя. В момента част от нейните колеги успешно са се реализирали във фирми в България. Други обаче не практикуват по специалността си по ред причини.
            „Заплащането е част от проблема. Нормално е в самото начало фирмите да предлагат по-ниско заплащане, но го има и това завършилите специалисти да искат повече. Когато обаче младият специалист е на изпитателен срок, заплащането е ниско, а той има разходи за квартира и режийни“., заключи тя.          

            Под заглавие от 02.08. т.г. –

       През последните години заплащането се подобри,

отново във FERMER.BG четем заявеното за сайта от втора бивша наша студентка – Веселина Касабова:

            „Смятам, че в България ще има развитие за професията агроном и като заплащане, и като обучение, а също така и като условия за работа. През последните години се забелязва промяна.” Това заяви за Фермер.БГ агрономът Веселина Касабова, която е завършила „Агрономство“ в Техническия университет във Варна. "Аз работя като агроном вече три години. Смятам, че има напредък оттогава до днес. Преди заплащането на агрономите бе много по-ниско, а часовете – много повече. Вече заплащането е по-високо, а ако си работил допълнително, това се отчита в заплатата и т.н. Поне във фирмата, в която работя, е така", обяснява агрономът. Тя избира професията случайно: "Дядо ми ме насочи към агрономството. Той дълги години е работил в земеделието", спомня си Касабова.  Изключително доволна е от обучението в Техническия университет в морската столица. „Отношението на преподавателите бе много добро, а вниманието индивидуално. Имаше хора, на които им се учеше, и други, на които не им беше до това. Материалната база бе добра и по-променена отреди. Доста от теорията, която ни преподаваха, ни показваха на практика“, допълва Касабова. По думите й и теорията, и практиката са от значение.
            „Ако бях в друг университет, може би нямаше да ми хареса толкова професията. Практическото ниво бе на доста добро ниво, сравнено с други висши учебни заведения“, смята тя.По време на обучението си успява да натрупа стаж зад граница. „В университета кандидатствах по „Еразъм+“. Отидох във Франция и бях там 3 месеца“, уточнява Веселина Касабова. След това в четвърти курс станала стажант в една българска фирма. От дипломирането си досега работи по специалността си. Казва, че й е минало през ум да остане да работи в чужбина. "Мислих по въпроса, да, но обичам България. Вярно е, че в чужбина отношението е много по-различно, а заплащането – по-добро, но и тук има развитие. В момента работя в една софийска фирма, която се опитва да копира западния стил на работа", сподели  младият агроном. Отчита като полезна практиката на компанията, в която работи, че й осигурява допълнително обучение, покривайки всички разходи. "Курсове, обучения у нас и в чужбина – също. Всичко, което ми е нужно, компанията го дава. Бих се записала и сама на курс, обаче ако сметна, че ще ми бъде от полза”

            Третото интервю във  FERMER.BG  е от 07.08 т.г.   с агронома Йордан Илиев,  ръководител на отдел „Агрохимия и почвознание” в „Агрополихим”, под заглавие

                                               Има глад за агрономи   

         „Избрах да уча агрономство поради няколко причини. Учих в гимназия във Велико Търново с профил „Парково строителство“ и реших да продължа образованието си в тази насока. Направих проучване на пазара и разбрах, че има реализация в сферата на селското стопанство.”  Младият специалист отбелязва, че както когато е записвал агрономство, така и сега, пазарът изпитва необходимост от такива кадри. Йордан Илиев избира да учи в Техническия университет във Варна. Привлича го както географското положение на  града, така и новооткритата специалност, която предлага нова материална база.
            „Пловдив не ме привличаше като място, където да завърша. Във Варна освен това проучих региона по отношение на заетостта на агрономите и реших, че има по-големи възможности за реализация. На сайта на Техническия университет имаше информация защо е открита новата специалност и там се посочваше кратко и ясно, че има недостиг на агрономи в региона. Това е добър стимул да завършиш агрономство“, спомня си Илиев. „Нашите преподаватели бяха хора от Добруджанския земеделски институт Генерал Тошево, учени с опит и дългогодишни познания. Подготвиха ни много добре. Курсът беше от 30 студенти, разделени на две групи. Обучението вървеше като индивидуално. Успяваха да обръщат внимание на всички. Аз съм завършил и магистратура там. Смея да твърдя, че ни подготвиха доста добре“, казва младият агроном.
По думите му има какво да се желае откъм практическо обучение.
            „Когато обаче се работи със земеделци, има възможности за прилагане на познанията“, смята Илиев. В края на втори курс той има късмета да кандидатства във фирма, която предлага работа на студенти и ги обучава с цел да продължат да работят там след завършването. „Аз имах тази възможност да работя по специалността, още преди да съм завършил. Контактът с фермери  и агрономи още по време на следването ми помогна много“, допълва Илиев. По думите му всяко едно практическо обучение е било от голяма полза. Младият агроном е доволен от възможностите за развитие в България, но смята, че до голяма степен успехът зависи от самия човек, а не от пазара. В момента той работи за компания, която удовлетворява очакванията му. Вижда перспективи за развитието си и в бъдеще.    „Агрономството е много сходно с медицината. Това е вид медицина, само че на растенията. Професията ни се разделя на обща агрономия, но има много разклонения, които са тясно специализирани и това предлага широки възможности за развитие”.          

            В разговорите с тримата млади агрономи не е достатъчно засегната темата за лабораторната база на катедрата.
            Базата  включва зали за упражнения по общообразователните биологични дисциплини ботаника, микробиология и екология, по базови агрономически науки като почвознание и общо земеделие. Ползват се лаборатории по обща химия и агрохимия,  по растениевъдство, растителна защита, генетика и биотехнологии.
             Особено стойностна е агроекологичната лаборатория,   изградена по програма „Конкурентоспособност“. Снабдена е със специализирана апаратура на високо ниво за изследване на компоненти на околната среда като почви, растителни обекти, на зърнена продукция, води, въздух.  На разположение е и  учебно опитно поле в рамките на университета, с оранжерия за провеждане на практически упражнения през зимата  и за  научноизследователска дейност.

Съставил: Николай ЖЕКОВ