Технически Университет - Варна

По покана на Представителството на Европейската комисия в София екипът на проект MаXIMA „Three dimensional breast cancer models for X-ray Imaging research“ (Триизмерни модели на гръдни тумори предназначени за нови технологии за откриване рак на гърдата) с ръководител доц. д-р инж. Кристина Близнакова от ТУ – Варна участва в пресконференция на тема „Европейски инвестиции в иновативни здравни решения“.

Събитието премина при голям медиен интерес в началото на октомври, обявен за Световен месец за борба с рака на гърдата. Оценката на европейската институция за MaXIMA e изключително висока, определят го като „впечатляващ български научен проект със световно значение“. На пресконференцията присъства Христо Христов – заместник-ръководител на Представителството на ЕК в България. Той отличи MaXIMA като проект с конкретни резултати и пример за това, което Европейската комисия иска да постигне с инвестиции в научните изследвания, в случая - важна алтернатива в борбата с рака на гърдата.

„Темата основателно привлича общественото внимание, защото това е най-често срещаното злокачествено заболяване при жените. Според статистиката, на всеки 19 секунди една жена научава, че е болна от рак на гърдата.“ – подчерта доц. Близнакова и сподели, че именно тези тревожни факти и личното и отношение към проблема са я мотивирали да започне този проект. Технически университет – Варна е водещата организация по проекта, а партньори са Католическият университет в Льовен, Белгия и Университетът „Федерико II“ в Неапол, Италия.

Същността на проекта е да се създадат реалистични триизмерни модели на злокачествени тумори на гърдата и те да се използват за усъвършенстване на съвременните технологии за образна диагностика.

Една такава технология е фазово-контрастната томография с иновативния подход за разглеждане на фотона като електромагнитна вълна, която има амплитуда и фаза. Целта е подобряване на визуализацията както на тъканите, така и на границите на раковите образувания. Целта е цялото изследване да бъде максимално щадящо за жената - по-кратко и  с по-малко вредно облъчване, но същевременно да е чувствително и към най-миниатюрните злокачествени образувания. Точно те все още остават неуловими и за най-съвременната техника, „скрити“ в жлезистата тъкан. Това несъвършенство на досега използваните методи често е причина за късното диагностициране на голям брой случаи на заболяването при по-млади жени, а оттам и за закъснялата лекарска намеса. С метода, разработван от учените в проект MaXIMA, ще могат и много по-бързо да се вземат решения за оперативното лечение, а освен това ще може да се прилага и за прецизна диагностика при злокачествени заболявания на черния и на белия дроб.

Като част от проекта, учените от ТУ – Варна създадоха база данни с над 180 модела на злокачествени тумори на гърдата. Тази база, след приключването на MaXIMA, ще бъде със свободен достъп за всички изследователи, които разработват техника за диагностика.

По време на тригодишния проект проведоха десет семинара с цел повишаване на научния капацитет на ТУ – Варна, както и три обучителни летни школи за специалисти от цял свят.

Освен към научната общност, проектът от самото начало през 2016 година е ориентиран и към широката аудитория с цел превенция. Екипът провежда информационни кампании за разясняване на рисковите фактори от средата и начина на живот.

Със съдействието на ръководството на ТУ – Варна беше организиран и безплатен скрининг за 145 жени, преподаватели и служители в университета.

В момента се разработва и мобилно приложение, което ще помага на всяка жена за редовна самооценка на рисковете за здравето на млечните жлези.

MaXIMA е реализиран с инвестиция на стойност 998 050 евро по програма Хоризонт 2020. Като част от проекта в Технически университет – Варна беше създадена модерна лаборатория, специализирана за компютърна симулация в медицината. MaXIMA като цяло оказва изключително ценно и стимулиращо въздействие върху развитието на научния потенциал на университета и утвърждаването му сред водещите в областта на приложение на технологиите за биомедицински цели и най-вече – за опазване на човешкото здраве и живот.