Технически Университет - Варна

Повече от 60 участници и 80 доклада с добри педагогически практики, публикувани в  специализираното издание на университета е равносметката от Втората педагогическа конференция „Клъстери и иновации в образованието“, организирана от Технически университет – Варна с подкрепата на Регионалното управление на образованието - Варна и Община Варна. Конференцията откри проф. д-р инж. Венцислав Вълчев, ректор на ТУ – Варна. Официални гости на форума бяха Таня Петрова - народен представител от трети варненски многомандатен район, д-р Венцеслава Генова - началник на РУО – Варна, Лилия Христова – директор на Дирекция „Образование и младежки дейности“ в Община Варна, д-р Росица Георгиева - началник на РУО – Русе, Диана Христова, Иванка Пенева и  Розета Заркова - старши експерти в РУО – Варна.

„Форумът е изключително успешен по мнение на всички участници и партньори. Радвам се, че атмосферата беше приятелска и положително заредена емоционално. Доста често се чуваха искрени аплодисменти и окуражаване след разгорещена изява на презентаторите.“ – сподели д-р Елена Колева, един от основните организатори на събитието. – „След финала на последния доклад колегите не искаха да се разделят, което говори за осъзнатата нужда от повече такива формални и неформални срещи. Като резултат се явиха идеи за бъдещо сътрудничество, за нови виртуални учителски стаи, за споделяне на живо на добри практики с деца и ученици и се надявам, че Технически университет – Варна ще е центърът, който ще обедини всичко това и ще му придаде и необходимото академично ниво.“

В програмата на конференцията важно място имаха пленарните доклади, които започнаха с представянето на Таня Петрова - член на Комисията по образованието и науката в Народното събрание, на тема „Клъстери и иновации в образованието“. Тя дефинира „клъстери“ и посочи примери за образователни и икономически такива, анализира възможностите и предимствата на взаимодействие в тези системи.
Вторият главен акцент в програмата беше развитието на информационните технологии, изкуствения интелект, мехатрониката и влиянието им в живота на хората и бъдещите професии. Представянето на темата поднесе много  интересно доц. д-р инж. Милена Карова от ТУ-Варна с данни за сегашното състояние на роботиката и приложението й в медицината, автомобилостроенето, социалната сфера и др. Доцент Карова очерта и очакванията и прогнозите за нуждата от нови професии, набеляза опасностите и начините за предпазване в информационната среда на бъдещето.

Темата за информационните технологии плавно премина към анализ на въвеждането на новия учебен предмет „Компютърно моделиране“ в училищната подготовка през изминалата 2018/2019 учебна година, който е в основата на избора на бъдещите програмисти. Теодора Момчева представи очакванията към този учебен предмет и направеното през миналата учебна година, анализира трудностите, посочи идеи за преодоляването им. В последвалата дискусия педагозите коментираха практически въпроси като организирането на работата в класа на групи, осигуряване на самостоятелно работно място за всеки ученик, допълнителната квалификация, която трябва да получи всеки учител, дали той да бъде начален или по информатика и/или по информационни технологии и пр.

Тематиката около информационните технологии продължи с представяне на тяхното приложение като средство в процеса на обучение. Елисавета Якимова и Калин Киров представиха хардуерни и софтуерни инструменти, полезни на учителя в планирането и провеждането на урока и отговориха на въпроси за възможностите за финансиране на училищата за закупуване на такива устройства и софтуер, за трудностите при прилагането им, за мярката и ползите.

След като линията на изложенията на пленарните доклади навлезе в процеса на обучение, последва пленарният доклад на Вяра Николова, която начерта основните моменти при планиране и провеждане на вдъхновяващ учебен процес в контекста на уменията на 21 век. Тя говори за културата на класната стая, за позитивна среда на обучение, за целеполагане, за мотивиране на учителите и учениците.

Програмата продължи с доклади на педагогически специалисти, които представиха добри практики. Специален интерес предизвика изложението на Марийка Георгиева и Надежда Илиева за приложение на дуалното обучение в Професионална гимназия по горско стопанство и дървообработване „Николай Хайтов“ - Варна. Техният опит показа смисъла на професионалното образование и високите резултати от работата и обучението на учениците.

Докладите на специалистите по информатика бяха отделени в блок и последователно Валентина Петрова, Вяра Дукова и Петя Желева разказаха за приложение на софтуер за аналитичен йерархичен процес за избор на система за управление на обучението, начини на приложение на G Suite в училищната администрация и в обучението по информационни технологии.

Обучението по компютърно моделиране продължи да бъде акцент и поредица от няколко доклада показа различни възможности и реализации. Петя Желева като преподавател в гимназиален етап, предложи система от занятия в извънкласна форма, която реализира обучение по компютърно моделиране на средношколци с приложението App Inventor. Подобна система представи и Мариана Димитрова с онлайн средата Code.org и разработен модел на обучение за трети клас с тази платформа. Искра Неделчева постави фокуса върху пресечната точка на компютърното моделиране и обучението по английски език в начален етап като представи авторски разработки на работни листи и програми на Scratch, с които постига очакваните резултати от обучението както по компютърно моделиране, така и по английски език.

Особено впечатляващи бяха презентациите на педагогическите специалисти от детските градини. Основният акцент в техните доклади беше STE(A)M обучението. Милена Милчева, Кристина Статкова, Антоанета Арменакова, Кина Иванова, Елена Гаданчева и Eвгения Балинова показаха снимки и резюмета на различни дейности по външни и вътрешни проекти по разнообразни теми, съчетаващи природни науки, изкуства и математика. Тези презентации вдъхновиха колегите от начален, прогимназиален и даже от гимназиален етап да търсят партньори и да реализират подобни дейности с техните ученици.

Бояна Данева представи приложение на информационни технологии в обучението по „Околен свят“ в начален етап както и приносът им за организиране на STEM обучение. Експериментът с измерване на пулс в различно състояние на децата е подходящ начин за формиране на умения за създаване и разчитане на диаграми.

В програмата на конференцията имаше обособено място за няколко доклада, които отразяват опита на учителите в целеполагането и в избора на методи и форми за началното ограмотяване на учениците по български и чужд език. Веселина Дамаскова говори за функционалната грамотност и нейното формиране в началните класове, анализира предимствата и недостатъците на холистичния подход и метода част-цяло. В обобщение изводът е, че трябва балансирано да се използват двата метода, за да може ограмотяването да осигури функционалната грамотност на всеки ученик. Галина Георгиева анализира съчетаването на таксономиите на Блум и Гарднър като предложи приложение на целеполагането в обучението по български език във втори клас с конкретни учебни дейности. Катерина Трифонова и Ани Иванова показаха свободата на общуване чрез чужд език и различни похвати за формиране на умения за четене, слушане, писане и говорене. Те представиха на конференцията в ТУ-Варна и своя авторска разработка на учебно помагало, което ползват в работата си.