Технически Университет - Варна

Варна вече има своя романтичен приказен рибар и вълшебната златна рибка, изваяни майсторски от скулптора проф. Венелин Божидаров, преподавател в катедра „Индустриален дизайн“ в ТУ - Варна. Авторът е роден на 7 октомври 1955 г. във Варна. Завършил е специалност „Скулптура“ при Панайот Димитров във Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий“. От 2009 г. е професор по формообразуване в Технически университет – Варна. Има участия в много национални изложби и пленери. Негови творби представи в юбилейна изложба през ноември 2015 година Градската художествена галерия „Борис Георгиев“ във Варна. Произведения на Венелин Божидаров са притежание на колекции у нас и в чужбина. Личният сайт на твореца представя работата му в областта на скулптурата и живописта.

След като отдъхнат на пейката до бронзовата фигура на арх. Дабко Дабков пред хотел „Лондон“, някога „Мусала“, варненци и гостите на морската столица могат да продължат разходката си по главната улица и не след дълго - да помолят златната чародейка да им сбъдне три искрени желания.

Скулптурата е изпълнена като част от програмата на Дирекция „Култура и духовно развитие“ на Община Варна за насищане на градското пространство със съвременни произведения на изкуството и знакови монументи, които да оформят своеобразна галерия и музей на открито.

Още в първите дни от появата на рибаря и рибката на площада пред някогашния ресторант „България“, където се пресичат бул. „Княз Борис І“, улица „Михаил Колони“ и улица „Воден“, скулптурата стана изключително популярна в интернет, а социалните мрежи се изпълниха със селфи на минувачи.

Рибката е на път да се превърне в популярен културен фетиш, чието докосване има магическа сила наистина да сбъдва желания, подобно на скулптурата на Жулиета във Верона, на бронзовото прасенце във Флоренция, наричано галено Порчелино, и много други по света. Докоснете я и вие, но не забравяйте - само три желания…

А скромният рибар, неизкушен от модерните времена, сякаш и до днес продължава своя разговор с рибката - „златна господарка“ така, както поетът го е чул преди векове…

Пуснал дядо тази златна рибка,
пуснал я и галено й рекъл:
„Хайде сбогом, моя златна рибке!
Твоят откуп мене ми не трябва;
в синьото море си поминувай,
в синьото море на воля плувай.“

текст и снимки: Валерия Василева, ТУ - Варна