Технически Университет - Варна

на 5 октомври 2023 г. от 09:00 часа в  Конферентна зала НУК на ТУ-Варна ще бъде открита Международната IEEE-Конференция „АВТОМАТИКА И ИНФОРМАТИКА“ 2023

Конференцията е посветена на 120-тата годишнина от рождението на Джон Атанасов. След откриването ще се проведе сесия на живо и ще бъде представен доклад на проф. Ганчо Вачков, на тема: Methods, Models and Algorithms of the Computational Intelligence Analyzed from a Practical Point of View

на 06 октомври 2023 г. от 09:00 часа в Конферентна зала НУК на ТУ-Варна ще се проведе втора пленарна сесия на живо.

Ще бъде представен доклад на д-р Артур Кордон на тема: The Artificial Intelligence Perspective

ICAI’23 – International Conference Automatics and Informatics 2023,

Конференцията е с над 55-годишна история. Тя традиционно се провежда под патронажа на президента на Република България в дните на Джон Атанасов през м. октомври.

За четвърта поредна година, Съюзът по автоматика и информатика “Джон Атанасов“ е  организатор, съвместно с Техническия университет – Варна и Българската секция на IEEE, в кампуса на ТУ – Варна.

През изминалата 2022 г., всички приети доклади бяха публикувани в IEEE Xplore Digital Library и индексирани в SCOPUS: https://ieeexplore.ieee.org/xpl/conhome/9959862/proceeding .

Докладите, които са приети за участие в ICAI’23 също ще бъдат публикувани в IEEE Xplore Digital Library и индексирани в SCOPUS.

Повече и по-детайлна информация можете да получите от сайта на конференцията:

http://www.icai-conf.org/

120 години от рождението на Джон Атанасов

Джон Винсент Атанасов е роден на 4 октомври 1903 г. близо до Хамилтън, Ню Йорк. Неговият баща Иван Атанасов е български емигрант, роден в село Бояджик, Ямболско, през 1876 г., когато в разгара на Априлското въстание загиват неговите родители. През 1889 г. на 13-годишна възраст Иван Атанасов заедно с чичо си емигрира в Америка.

През 1921 г. Джон Атанасов постъпва в университета на Флорида в Гейнсвил. Дипломира се като бакалавър по електроинженерство през 1925 г. През юни 1926 г.защитава магистърска степен по математика в Щатския колеж на Айова.

Работата му върху дисертацията „Диелектрическа константа на хелия“ дава на Джон първите познания по сложни пресмятания. Той прекарва часове с калкулатора на Монро — една от най-модерните сметачни машини по това време. След защитата на доктората си по теоретична физика през юли 1930 г. той се завръща в Щатския колеж на Айова с убеждението да направи по-добра машина за пресмятания. Силното му желание да намери решение на проблема го подлудява през зимата на 1937 г. Една нощ, разочарован от множеството безплодни мисли, се качва на колата си и кара без конкретна посока. След двеста километра спира в крайпътно заведение в Илинойс. Там пие бърбън и продължава да мисли по създаването на машината. Не след дълго, без нерви и напрежение открива, че мислите му се подреждат. Той започва да „ражда“ идеи как да направи компютър. След като му отпускат 650 долара от Щатския университет на Айова през март 1939 г., Атанасов се впуска в това вълнуващо приключение. За помощник наема добрия студент по електроинженерство Клифърд Бери (Clifford E. Berry). През периода 1939 — 1941 г. те работят по създаването и усъвършенстването на ABC (Atanasoff-Berry Computer), както е наречен по-късно техният компютър.

Джон Атанасов посещава втората си родина — България, два пъти. Първото му посещение е през 1970 г. по инициатива на акад. Благовест Сендов. Тук е награден с орден „Кирил и Методий“ — първа степен. Тогава Джон Атанасов изнася няколко лекции в Българската академия на науките, посветени на изобретяването на компютъра.

Второто му посещение в България е през май — юни 1985 г. Джон Атанасов вече е признат за изобретател на компютъра, тъй като историческият съдебен спор е завършил в негова полза. Тогава е награден с орден „Народна Република България“ — първа степен. Посещава и родното място на своя баща — с. Бояджик, Ямболско, където е посрещнат от земляците на баща си изключително радушно, с много ентусиазъм и признателност. Връчен му е ключът на „Почетен гражданин на гр. Ямбол“. Наред с двата си български ордена Атанасов вече е получил и най-голямото научно признание на България — през 1983 г. е избран за чуждестранен член на Българската академия на науките, а от 1988 г. името на Атанасов кръжи и в Космоса — така е назован първият астероид, открит и изследван от българи в Националната астрономическа обсерватория „Рожен“. След дълго боледуване Атанасов умира на 15 юни 1995 г. в дома си в щата Мериленд. Погребан е в гр. Фредерик.