МЕЖДУ ДРАМАТА „КЕРБАЛА”, МОРСКАТА НАВИГАЦИЯ И ХРИСТОВАТА ЦЪРКВА
- Детайли
- Категория: ТехнокулТУра ТехнокулТУра
- Публикувана на 06 Февруари 2014 06 Февруари 2014
Явор Саръев, магистър задочно обучение по „Корабоводене” в ТУ – Варна, за убития си брат в Ирак, за обучението си и за отец Боян Саръев
Почти до южната ни граница в Източните Родопи се намира едно от най-малките наши градчета - Крумовград. Богато наситено с история, родното място на тримата братя Симеон, Николай и Явор с години не създаваше значими за страната новини. Жителите му просто се трудеха.
Преди 10 години, навръх Коледа, дойде страшната новина, свързана с града, за убити от кола бомба двама офицери и трима офицерски кандидати в базата на мироопазващия ни Първи батальон в Кербала. Една от жертвите се оказа крумовградчанинът ст. лейтенант Николай Саръев.
„Той е вторият по възраст от нас тримата – разказва Явор, ─ с девет години е по- голям от мен. Завърши езикова гимназия с отличие, после Националния военен университет „Васил Левски” във Велико Търново, специалност „Разузнавач”. Но винаги искаше да върви напред и записа задочно второ висше, право. Смъртта го застигна в трети курс – така и не успя да завърши, както и не успя да се ожени за приятелката си. В личните му вещи, които ни донесоха негови колеги, имаше лекции – готвил се е между нарядите в базата за предстоящите изпити по право. За мен батко беше пример за всеотдайност и мъжество.”
Десет години след трагедията отново оживяха тежките въпроси
около причините за случилото се. Защо базата на контингента ни е била установена в самия център на Кербала, защо не са поставени нужните бетонни ограждения, както е по военен устав – би искал да знае и Явор. Защо дори един обикновен ров не е издълбан околовръст? На наша територия Явор е виждал някои много по-добре укрепени военни поделения, отколкото при взривоопасната обстановка в Ирак по онова време. Мъртвите никога не се връщат, но оставят след себе си въпроси и поуки за живите.
На тренажора Явор се чувства като в реална морска обстановка
Бъдещият морски капитан Явор има същата родова нагласа като брат си Николай да върви напред. Но тя е пренасочена от другия, най-големия брат Симеон. Той вече осма година плава по световните морета и океани като старши помощник-капитан. Завършил е с пълно отличие математическа гимназия, после с отличие и Висшето военноморско училище „Н. Й. Вапцаров”. Първите му 5 плавателни години са с корабите на Български морски флот, а в момента е на немски кораб. Установил се е за постоянно със семейството си във Варна.
Като отличник Симеон е бил приет във всички университети и специалности, за които е кандидатствал. Но как се е спрял точно на морската професия? Така стигаме до капитана далечно плаване Иван Грозев, който е и преподавател, гл. ас. д-р, инж. в ТУ – Варна. Д-р Грозев също е от Крумовград, били са съседи и добри приятели със Симеон. От деца са си правили макети на кораби и ги пускали на вода. С това причинният кръг на професионалния избор не само за Симеон, а и за Явор, се затваря.
Но когато става въпрос за Явор, за него е била отворена и друга мотивация за житейски избор, свързана с
православното духовно средище "Св. Успение Богородично" в град Кърджали
Кътче от манастирския комплекс
Известният в цялата страна манастирски комплекс и не по-малко известният чичо на Явор отец Боян Саръев имат пряко отношение към средното му и висшето богословско образование. Председател на Движението за християнство и прогрес „Свети Йоан Предтеча”, отец Саръев успя да върне в християнската вяра стотици потомци на ислямизирани българи в Родопите. Той е един от главните инициатори за построяването през 2003 г. на комплекса „Успение на света Богородица” с вътрешен параклис, трапезария, лекарски кабинети, компютърна зала за социалнослаби, както и с школи по дърворезба, калиграфия, пиано, църковно пеене за деца. Средствата за изграждането са осигурени изцяло от дарители.
Примерът на отец Саръев е естествен подтик за Явор да завърши Пловдивската семинария „Св. св. Кирил и Методий”, а впоследствие и Висшия богословски институт. Не по-малко важен подтик се оказва примерът на най-големия брат Симеон, както и разбирането на родителите. Бащата е военен, майката – учителка.
„Да запиша второ висше образование по корабоводене в Техническия университет на Варна, за мен беше една възможност да мога да пътувам, да опознавам различни страни и народи по света – споделя магистър Явор Саръев. – Бих могъл да се отдам и на духовна професия, на която не изключвам да се посветя в по-късни години, но като млад човек сметнах, че трябва да започна със знанията и изпитанията от реалния живот. Доволен съм, че специалността „Корабоводене”, която се преподава и във ВВМУ ”Н. Й. Вапцаров”, записах в Техническия университет, защото сравненията, най-общо казано, са в негова полза.”
Явор е изключително благодарен на всичките си преподаватели за разбирането, с което са се отнесли към него, защото в богословското му обучение математиката и физиката са били застъпени твърде ограничено. Нито един преподавател не му е отказвал да се занимава индивидуално с него. А за да се подготви за изпитите по висша математика в първи и втори курс, се е наложило да премине самостоятелно средношколските учебници от шести до дванадесети клас само за месец. Младите му преподаватели, които пътуват на всеки 6 месеца в океана и следващите 6 месеца са в лекционните зали и на практическите занятия с тренажора, са му предали изключително важни знания и от самата практика на навигационното дело.
„Особено интересни и полезни за мен са практическите занятия на новия мултифункционален тренажор на университета – обяснява Явор. – Все едно си на корабен мостик, следиш обстановката, управляваш сложната система. Съставен е от 5 модула с 360-градусов модул клас А, мостик с FULL ND резолюция на изображението и много други екстри, които ще ни позволяват да управляваме в бъдеще всякакъв тип кораби. Това е учебно съоръжение от най-висок световен клас, каквото друго в страната няма. Радарите и електронните му карти са като на най-големите пасажерски кораби в света - „Куин Мери” и „Куин Елизабет”.
До момента Явор е преминал 3 месеца действителен корабен стаж. Съвсем наскоро му предстоят още 3 месеца на влекач, за да може да се яви на държавен изпит. След дипломирането ще са му нужни още 6 месеца стаж, за да получи сертификат за трети помощник-капитан. И – на добър път в Световния океан! Следват нов стаж и изпит пред „Морска администрация” за втори помощник, после за старши помощник-капитан, за капитан…
Трима синове на забележително семейство! Едно от коравите български семейства, орисани в изпитанията на минали времена и призвани да укрепват устоите ни за бъдещите.
Николай ЖЕКОВ