Технически Университет - Варна

Машинен инженер, магистър, докторант Димка Василева и нейната „триизмерна реализация” в учебната, производствената и бизнес сфера

Тя е обикновено момиче от Ямбол, възпитаник на Технически университет ─ Варна, което е стигнало до извода, че най-добрата инвестиция за собствената съдба са не само знанията, а и успешната професионална подготовка още на старта. Затова отдава цялата си младежка енергия на тази лична програма.

– Докторант Василева, за мнозина е странно момиче с не една възможност за реализация в живота да запише тъкмо машинно инженерство и да започне работа като конструктор на метални изделия.
– Възможности не ми липсваха. Дори като докторант в университета по специалността „Технология на машиностроенето”, в момента бих могла само да готвя дисертацията си без да работя, защото стипендията на редовен докторант не е малка. Но всеки в тази ситуация сам решава дали да работи едновременно с това по специалността си в производството или да не го прави. Т.е. да се задоволи само с теорията. Това, че за някои е странно момиче да е машинен инженер го разбрах при първите си опити за работа в две фирми. Без да се интересуват какво знам и мога, ми отказаха. Съвсем друго беше разбирането на сегашния ми работодател г-н Мехмедов във фирма „Техноимпекс 68” ЕООД. Той оцени желанието ми наред с обучението да трупам практически опит. И сега се старая и двете страни да сме доволни. Много полезен се оказа и опита, който натрупах от летните ученически стажове във фирма „Палфингер Продукционстехник България ” ЕООД в с. Тенево. Завършила съм Техникум по механотехника в гр. Ямбол със специалност „Технолог програмист на системи с ЦПУ“.
– Но в една производствена фирма не е като да седиш на тихо и чисто пред компютъра, както е при IT специалистите.
– Онова, което не знаят хората, които смятат, че е странен изборът ми на тази професия и съответно работата ми във фирма, работеща в сферата на металообработката е, че аз и колегите ми (с мен работи и друг възпитаник на университета – инж. Пламен Лазаров) работим основно пред компютъра. Съвременните технологии позволяват да вършим работата си дистанционно, т.е. да управляваме CNC машините от разстояние. Друга част от работата ми се състои в това да проектирам съответния детайл, който трябва да се изработи, и да генерирам управляваща програма за CNC машината. Но за да направя това, имам необходимата подготовка от ТУ - Варна за използване на съвременните CAD/CAM системи. Тези знания и опит получих по време на обучението си в специалност „Машиностроителна техника и технологии”, както в ОКС бакалавър, така и в магистърската степен. В новооткритата тогава Общоуниверситетска лаборатория „CAD/CAM/CNC системи“ се обучавахме на проектиране със Solid Works и програмиране със Future CAM. Точно тези знания дават възможност на един млад машинен инженер да упражнява професията си пред компютъра.
А освен като конструктор работя и като технолог, при необходимост и като оператор. Тъй като работим само със CNC машини, се налага единствено да се настрои машината, а всички останали процеси са автоматизирани. Увлекателно е да виждаш как процесите се подчиняват на волята ти и в крайна сметка е създадено нещо, в много случаи уникално като замисъл и изпълнение.

Докт. Василева на работното място с колегата си инж. Лазаров

– Как съчетавате фирмения труд с дисертационния в университета?
– Постигнахме предварителна уговорка с моя работодател, че често ще имам ангажименти като докторант. Впрочем, аз работя в същата фирма още от времето, когато се обучавах в ОКС магистър, тъй като учебните ни занятия в университета в делничните дни започваха след 17 часа. Тогава, както и сега, постоянно се придвижвам с колата си от едното на другото място. Това е динамика, която много ми харесва.
– Изводът е, че двата ангажимента вместо да си пречат, се допълват и обогатяват взаимно.
– Тъкмо за това ги приех и двата едновременно. Т.е. теорията да обогатявам с практиката и обратното. Теоретичната подготовка на по-високо научно ниво ми е необходима не само за производствена дейност, а най-вече ако един ден започна така желаната от мен преподавателска дейност в ТУ - Варна. В течение на докторантската си работа с научен ръководител доц. д-р Павлина Тотева успях да надградя много към теоретичните си познания от бакалавърската и магистърска степени. Заедно с нея работим по въпроси, свързани с темата на дисертацията „Планиране контрола на качеството“, пишем научни статии, участваме в международни конференции и имаме направени публикации както в български, така и в чужди списания. Въобще в университета имах шанса да попадна на отлично подготвени преподаватели, колкото взискателни, толкова и отзивчиви да отделят нужното време за разяснения по трудни въпроси.

В университета, с научния ръководител доц. Тотева

– След като бяха закрити редица крупни машиностроителни предприятия не е ли рискова кариерната реализация на съответните млади кадри.
– Работа има много, макар главно в по-малки фирми от бранша. А техният брой постоянно нараства и дори на трудовия пазар има недостиг на добре подготвени машинни инженери. Аз съм много доволна, че попаднах именно в малка производствена фирма, с единично и дребносерийно производство, тъй като при него се усвояват много повече тънкости на занаята. Всеки ден се работи с различни по вид и сложност детайли. И всичко ─ от избора на материал до получаването на крайния продукт минава през ума и ръцете ми. Не на последно място, тъй като в малката фирма производственият цикъл се извършва от по-малко хора с повече функции, работодателят има възможност да предложи по-високо заплащане.
– Трябва да е трудно към цялото това натоварване да се прибави и собственият Ви фирмен бизнес?
– Въпрос на организация. Кога, ако не в младежките години, човек трябва да се потруди по-здраво. Но по това трето, бизнес направление, едва ли бих се справила сама. Заедно с приятеля ми инж. Петър Лазаров, който завърши специалност „Инженерен дизайн” също в Машинно-технологичния факултет, разкрихме фирма с дейност реклама, дизайн и проектиране, както и производство на плексигласови изделия за търговско оборудване. С постоянния труд, който полагаме, спечелихме не малко частни и фирмени клиенти. Това също е една много интересна дейност.
– Със сигурност това „четвърто направление” – любовта – дава допълнителен заряд за всичко останало.
– Да, разбира се! Това е много важно „направление”.

Николай ЖЕКОВ