СТУДЕНТИТЕ ОТ КОРАБНАТА ИНДУСТРИЯ – СЪС СИГУРНИ РАБОТНИ МЕСТА
- Детайли
- Категория: ТехнокулТУра ТехнокулТУра
- Публикувана на 01 Септември 2014 01 Септември 2014
Варненският Технически университет е единственият в страната, подготвящ кадри за търсената в цял свят квалификация на корабния архитект
През последните две десетилетия се наложи мнението, че българското корабостроене е в сериозен упадък. И причините за това бяха основателни. Но фактът, че нещата в този важен отрасъл всяка година се променят възходящо, че страната ни отвоюва нови позиции в световната корабна промишленост, все още бавно прониква в общественото съзнание.
Какви са с днешна дата реалностите в бранша? Коментарът на отговорни компетентни лица маркира проектирането, производството, ремонта на кораби, и кадровото осигуряване на тези дейности.
Инж. Иван Даскалов, доц. Харалан Хараланов, инж. Людмил Стоев (от ляво надясно).
Инж. ИВАН ДАСКАЛОВ, председател на УС на Българската национална асоциация по корабостроене и кораборемонт и изпълнителен директор на фирма „Корабно машиностроене” АД – Варна:
„Застоят в нашия бранш постепенно, но решително се преодолява, – категоричен е инж. Даскалов, ─ защото корабостроителниците и другите фирми, свързани с корабостроенето ни в последно време са с нарастващо натоварване. Още по-добре стоят нещата в кораборемонтната и проектантската дейност. Някои от новите ни заводи се насочиха към специализирани кораби. В МТГ „Делфин” АД, например, в момента се изработва драгажен кораб по заявка на холандска фирма. Предстои подписването на договори и за няколко нови подобни поръчки. Фирмата „Корабно машиностроене” АД вече също натоварва задоволително мощностите си и от началото на следващата година очакваме бум в поръчките от чужбина за ново корабостроене в наши фирми. Това се отнася не само за варненските, но и за всички наши корабостроителници. Добрата новина за незапознатите е, че производствените мощности от миналото са добре запазени и в национален план няма да имаме проблеми да изпълняваме възложеното строителство.
Най неочакваният проблем обаче засега се оказва не производството, а недостигът на висши и средни изпълнителски кадри – резултат от все още непреодоляното мнение за застой в корабната индустрия. Затова в началото на декември т.г. Асоциацията ще проведе импровизирана трудова борса под мотото „Възможности за обучение, повишаване на квалификацията и реализация в бранша „Корабостроене и кораборемонт”.
В Асоциацията ни членуват 38 български предприятия за корабостроене, корабно машиностроене и кораборемонт, както и предприятия, съпътстващи съответните дейности. Членуват и проектантски организации, научни институти, университетите ТУ – Варна, ВВМУ „Никола Й. Вапцаров””.
Асоциацията е член на Европейската асоциация за корабостроене и кораборемонт.
Инж. ЛЮДМИЛ СТОЕВ, управител на фирма „Кеппел Фелс Балтек”, базирана във Варна, подразделение на световния лидер в проектирането, строежа и ремонта на нефтени платформи „Кеппел Фелс” – Сингапур. Инж. Стоев е и председател на Съвета при специалност „Корабостроене и морска техника” към ТУ – Варна, представен с 28 членове:
„Тази специалност на университета е единствената в страната, в която се изучава дисциплината „Архитектура на кораба” (Naval architecture) – обяснява инж. Стоев. –Нейните дипломирани инженери корабни архитекти са търсени и намират отлична реализация не само у нас, а и в целия свят. Никой от тях не е останал без работа, независимо къде. Това са особено ценени кадри по проектирането, изграждането и ремонта на кораби и други плавателни съдове. Много съм изненадан, че в специалността все още има незаети места, но сроковете за записване продължават и младежите, търсещи сигурна и класна реализация, биха могли да се възползват.
Особено важно преимущество за обучаваните е, че при желание от тяхна страна още докато са студенти, могат да извършват проектантска и друга специфична работа за нуждите на корабното инженерство във Високотехнологичния парк (ВТП) на територията на университета. За фирма „Кеппел Фелс” например през учебната година студентите извършват проектна дейност при гъвкаво работно време, съобразено с учебната им програма. А през свободните летни месеци работят по 8 часа дневно с ползване на водещи в бранша CAD/CAM системи. Заплащането е според отработените часове и е много добро. Затова дори и първокурсници се включват в тези занимания, наред с учебните. Така добиват ранна професионална квалификация, а и отрано набират трудов стаж, защото се водят на трудови договори.
В момента във ВТП за „Кеппел Фелс” работят двадесетина студенти, които по този начин си помагат не само финансово, а и практически за избраната професия. Когато се дипломират, работата им във фирмата по проектиране на нефтени платформи, както и във всички подразделения на корабната индустрия, е осигурена. А фирмата вече проектира обекти на стойност милиони и милиарди долари.
След учебните занятия студентите участват в проектирането на реални корабни конструкции.
Има и едно важно обстоятелство в глобален план, което подкрепя твърдението за добрите перспективи пред корабните инженери и техници. Известно е, че над две трети от площта на планетата Земя е заета от океани и морета. Човечеството вече почти е усвоило и експлоатирало най-доброто на сушата и в бъдеще ще трябва да навлиза по-мащабно във водните басейни. А ние българите – най-вече в Черно море. Ще се строят плаващи острови, ще се усвояват полезни изкопаеми от дъното, ще се разработва шелфът, ще се строят ветрогенератори. А за целта освен инвестиции ще са нужни и много, много кадри.”
Доц. д-р инж. ХАРАЛАН ХАРАЛАНОВ, ръководител на катедра „Корабостроене” в ТУ – Варна:
„Доказано успешна практика на нашия университет е поддържането на тесни контакти с производството. Като работят по време на следването си за фирмите в бранша, нашите студенти влизат в полезрението им и впоследствие биват назначавани на постоянна работа с възможности за развитие. Затова в сравнение с други специалности реализацията на наши студенти на трудовия пазар е най-висока.
Разбира се, сътрудничеството е полезно и за двете страни: фирмите ни подпомагат с програмни продукти и някои материали, а университетското обучение им предоставя продукцията си от добре подготвени инженерни кадри.”
Николай ЖЕКОВ