Технически Университет - Варна

Концерт-спектакъл в театър „Ст. Бъчваров”, посветен на 15-те творчески години на ансамбъл „Гергана” и 50-те години университетска фолклорна традиция

Във време, когато средствата и за образование, и за култура са критично недостатъчни, варненският Технически университет успява да съхрани важен елемент от националната ни духовна култура и идентичност. Неговият фолклорен ансамбъл е най-големият и най-популярен във Варна, единственият, който освен танцов състав има хор и оркестър, както и единственият с бюджетна подкрепа. Университетът осигурява финансово костюмите, залата за репетиции, пътуванията, хонорарите (макар и почти символични) на професионалните артисти, а студентите участват на доброволен принцип.
Престижните изяви на ансамбъла са аплодирани не само на варненски сцени и сцени в страната, а и при участия на фолклорни фестивали в държави като Кипър, Италия, Русия, Холандия, Турция, Словения, Унгария.
Главен художествен ръководител на ансамбъла и един от танцьорите му е хореографът Свилен Христов.

Артисти от ансамбъла (в средата – Свилен Христов) при откриването на учебната2014/15 година.

– От години студенти и преподаватели възприемат ансамбъла като едно от важните звена на университета, г-н Христов. Не минава тържествен случай през учебната година без енергията на неговите изпълнения. Какви обстоятелства ви държат на върха?
– Момичетата и момчетата ни ─ голяма част от тях наши студенти танцьори и певици – чувстват работата си в ансамбъла като призвание, като реализация на младежката си енергия и талант. А става дума за всекидневни тежки тренировки в късните следобедни часове след лекции. Съставът е самодеен с над 70 участници, но работим и с професионални певици, диригенти, хореографи. Участват и ученици от Музикалното училище, като сме с отворени врати за всеки желаещ с опит да се включи в трупата ни. За начинаещи любители имаме специална школа за изучаване на народни хора́ срещу заплащане. Показателно е, че много от студентите в ансамбъла остават в него и след дипломирането си.
Голям шанс за нашия състав е, че ползваме таланта на доц. Йорданка Неделчева от специалност „Дирижиране на народен хор” във ВСУ – Варна, на диригента на оркестъра ни Данчо Радулов, на хореографите Бенева и Малешков, на отлични режисьори и музиканти.
– За любовта на участниците към фолклорните ви изяви красноречиво говори фактът, че 7 години репетициите ви се провеждаха в един от коридорите на корпус УПБ в университета, а за гардероб и съблекалня ползвахте лекционна зала.
– Благодарен съм на университетското ръководство, че ни осигури самостоятелна репетиционна зала, пригодена единствено за хореография. Ползваме я от 8 години, като хорът, оркестърът и танцовият състав репетират поотделно, а в неделните дни – всички заедно. Само Техническият университет във Варна полага толкова грижи и средства за изкуство. Немалка част от държавната си субсидия отделя и Студентският съвет с разбиране за художествените потребности на младите хора.

Цветове и ритми от юбилейния концерт-спектакъл на „Гергана”.

– Първата част на сюжетно-тематичния юбилеен спектакъл, който изнесохте с голям успех на сцената на Варненския театър „Стоян Бъчваров”, бе под надслов „Родопи”. Песните и танците също имаха планинско звучене. Какво мотивира този избор?
– На първо място уникалните, бих казал космическите звуци и ритмите в творчеството на родопчани, както и на странджанските планинци. Майка ми е от странджанското село Ново Паничарево и ехото от песните й несъмнено се е вселило в душата ми. Още като ученик във Варна играех народни танци в ансамблите на Дом „Народен флот” с ръководител Таня Крумова и на Строително- монтажния комбинат с ръководител Игнат Христов. Но въпреки това записах да следвам политология във ВСУ. Съдбата обаче се намеси навреме, като ме срещна с хореографа от ансамбъл „Тракия” Елена Евстатиева, и се прехвърлих в новооткритата специалност „Българска народна хореография”. По-късно Евстатиева спомогна и за създаването на ансамбъл ”Гергана”. Магистратура завърших в Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство – Пловдив.
– Народът обаче е казал „Музикант (това включва и танцьор) къща не храни”…
– Нашето участие в ансамбъла преди всичко се гради върху отворените сърца, върху любовта към народното творчество. А всички, които сме на хонорар в състава, практикуваме и някаква допълнителна работа. Аз самият имам малък бизнес в производството на закуски, за да се грижа подобаващо за семейството си с двама синове.
– В народното творчество най-често е застъпена любовната тематика. А в юбилейния концерт-спектакъл „Майчина клетва” видяхме танцово пресъздадени и мотиви на омразата.
– Нали и в живота доброто и злото са в постоянен сблъсък. В спектакъла основно бе застъпена темата за необикновената любов на Стоян и Рада, пресъздадена хореографски според народната песен „Любили се двама млади”. Майката на Стоян „не става каил” синът й да се събере с избраницата си, проклина никога да не бъдат заедно и те умират в един и същи ден. Защото майчината клетва е най-силна. Но двамата все пак се събират – от гроба на момчето излиза червен трендафил, а от гроба на момичето – бял трендафил, и клоните им се сплитат в любовна прегръдка. Историята преминава през нови драми, защото Стоянова майка сече трендафилите и ги запалва. Тогава майката на Рада се хвърля в огъня, за да спаси влюбените и след смъртта им, но огънят я поглъща. Клетвата й към селото то никога да не остава на едно и също място (исторически факт е, че три пъти е сменяло местонахождението си) губи силата си, защото тя разбира гибелните последствия на подобни клетви и моли Бог да обезсили проклятието. Накрая любовта, по-силна от всичко, все пак побеждава.
Публиката в театралния салон изживя и особено вълнуващ момент извън сценария, когато танцьор от състава предложи брак на танцьорка на самата сцена. Момичето прие с радост и любовта отбеляза поредното си тържество.

„На тази висока сцена ти предлагам сърцето си. Ще се омъжиш ли за мен?!”

– Ансамбъл „Гергана” чества своята 15-годишнина, а сценичната танцова традиция на университета е с 50-годишна история.
– Първи основава ансамбъл в университета през 1964 година известният варненски хореограф Петър Златев. Началните постановки представляват джаз-балет по подобие на телевизионния балет „Шарено котле” на бившата Германска демократична република. На негова основа впоследствие възниква фолклорният ансамбъл на университета. С няколко прекъсвания през годините традицията е жива до днес.
– При откриването на юбилейния концерт-спектакъл публиката се наслади като начало на изящните изпълнения на мажоретния състав на университета.
– Той е с ръководител Десислава Проданова, танцьорка от ансамбъла, и е създаден по инициатива на математичката гл. ас. д-р Цветанка Ковачева. А постановката на юбилейното изпълнение е дело на Петър Златев, хореографът, създал преди 50 години университетското танцово сценично изкуство.

Бурни аплодисменти. Свилен Христов (в средата) благодари за оценката.

Културните изяви на университета постоянно се обогатяват. Може би след време ще се насладим и на постановките на негова самодейна театрална трупа.

Николай ЖЕКОВ