Технически Университет - Варна

Чрез участия във виртуални бедствия и произшествия – предпазване
при реални беди

Първата стъпка на университета към електронизация на обучението бе спечеленият проект на МОН за дистанционно преподаване и усвояване на учебния материал. Впоследствие на негова основа бе оборудвана единствената в страната лаборатория по виртуална реалност за визуализация на обекти в триизмерна среда. Това даде възможност на студентите ни, поставяйки си активни очила с датчици, и с помощта на стереопрожектори да виждат подадените от софтуера изображения на обекти и предмети върху две стени на лабораторията под прав ъгъл в два 3D образа. Със специално устройство в ръка те „местят” предметите, „разглобяват” машини, „конструират” роботи и кораби, „произвеждат” детайли в изкуствената среда. Нейните широкоспектърни възможности по-късно родиха идеята за нов вид обучение при различни критични ситуации, в рамките на нов европейски проект. Основен двигател при подготовката му е зам.-ректорът на университета по международно сътрудничество доц. д-р Велко Наумов.

Доц. д-р Велко Наумов

– Доцент Наумов, електронните форми на обучение в университета постоянно разширяват обхвата си. Какво ново след проекта за поведението на хората при земетресения.
– Над 60 на сто от смъртните и травматичните случаи при тях не са резултат на конструктивни несъвършенства на сградите, а на зле закрепени или поставени на неподходящи места мебели и тежки предмети. Едно предварително обучение за вземане на правилни решения при обзавеждането на дома, както и кои да са вещите, които трябва да са ви под ръка в такива случаи, би спестило много неприятности. На тази основа създадохме колегиални контакти с истанбулския университет „Боазичи”, чиято обсерватория наблюдава в онлайн режим 260 земетръсни зони в Турция. Тя организира безплатни курсове за деца и младежи как да се държат преди, по време и след земетресения .
Академичното ръководство реши, че сме в състояние да разширим обучението не само при земетресения, но и при наводнения, пожари, дори цунами. В университета „Боазичи” вече са създали Център по цунами и са в тесни връзки с университета в Киото, Япония.
– Като водещи по проекта с кои други университети установихме взаимодействие за виртуалните учебни практики?
– Психолози от Палацкия университет в град Оломоуц, Чехия от известно време ползват виртуалната ни лаборатория за свои изследвания върху поведението на човека в различни ситуации (този вид лаборатории се броят на пръсти в Европа). Това доведе и до участието им в нашето проектно предложение. Постепенно привлякохме учени и от холандския университет „Фонтис”, който разполага с отлично оборудвана лаборатория по виртуална реалност и е с богат опит по програмиране. Към него се присъедини и една холандска фирма. Постигнахме договорености също с колеги от университета в Киото, Япония, които не случайно са се специализирали в сценарии за цунами. Сключихме споразумение и с виетнамския университет „Петровиетнам”, в който работят опитни специалисти по минно дело и пожари на нефтени платформи, както и при добива на нефт. Много надеждно е също споразумението ни с кипърския университет в Никозия, който освен с лаборатория по виртуална реалност разполага и с много добра база за психологически изследвания.
Идеята е с обединените усилия на осемте участващи в съдружието университета и с помощта на няколкото фирми от различни страни да създадем чрез компютърна програма подходящи изкуствени светове с разработени виртуални сюжети, имитиращи земетресения, пожари, наводнения, цунами. Сътрудничеството ни, естествено, ще доведе и до мобилност на студенти и преподаватели между споменатите партньори, до съвместни проекти.
– В какво ще се изразява участието на обучаваните в тази изкуствена среда, как ще моделират поведението си в условията на бедствие?
– Щом поставят сензорните шлемове на главите си, те влизат в съответния изкуствен свят на лабораторията, имитиращ различни бедствия, и се потапят в триизмерните им изображения. Разбира се, ще се подложат на сериозно изпитание, но ще проверят чувствата и реакциите си, за да могат да ги коригират в момента, а и ако някога наистина се наложи. Органичните им реакции излизат на екран и се записват: пулс, кръвно налягане, температура, изпотяване, дори движението на очите, сочещо напрегнатостта. Ще имат и обратната връзка с тези данни.
Системата следи човека и знае във всеки момент къде се намира и какви са действията му. И на базата на психологически изследвания се прави индивидуален модел на поведението, прави се и оценка на риска. Това ще спомогне да се набелязват стратегиите за обучение – как човек да се държи в съответната ситуация, какви правила да спазва. С натрупване на данни от повече индивиди ще се създаде и колективен модел на поведение. Постепенно ще се формира и нов вид образователен продукт, ще се разкриват нови специалности.

3D изображение в лабораторията по виртуална реалност

– Несъмнено предстои много работа по проекта. Определен ли е колективът на университета, който ще го осъществява?
– Вече са привлечени колеги от седем катедри – компютърни специалисти, дизайнери, мениджъри, социолози, машинни инженери – работен екип от 20 души засега, с конкретни задачи според специалностите. Основата на тези виртуални светове е програмирането, т.е. създаването на изображения на триизмерни обекти, а в това отношение имаме добре подготвени специалисти. Предимство на университета са и модерните ни тренажори по навигация, по борба с бедствията и авариите. Те работят със същия софтуер като този на лабораторията ни по виртуална реалност и в някои отношения могат да са в нейна помощ.
– Би ли могла виртуализацията при студентския учебен процес да се приложи за по-широк кръг потребители?
– В академичното ръководство имаме идеята да превърнем лаборатория ни по виртуална реалност в образователен център за адаптирано поведение в условията на бедствия, ползващ и полицаи, пожарникари, служители на „Гражданска отбрана”, обикновени граждани. Ще организираме курсове с подготвени лектори. Впрочем, в близките години ще има още една възможност в за подобно обучение. Всеки ще може да влиза в кризисните виртуални светове и при домашни условия, като си закупи споменатия сензорен шлем, придружен с диск за съответното бедствие. И чрез компютъра си ще се потапя в определена бедствена среда. Корпорациите „Майкрософт”, „Гугъл”, „Сони” вече предлагат такива шлемове на пазара, но засега все още са скъпи ($ 300).
– На каква фаза е администрирането на проекта?
– Засега на подготвителна. До момента се справихме с голям обем организационна работа по съучастието на университети и фирми от Европа и Азия. Представили сме проекта в Брюксел и очакваме решение, надявам се положително, със съответната финансова част.

Николай ЖЕКОВ