Технически Университет - Варна

Васил Левски и короната на лъва в герба на България

Металографските изследвания на специалисти от университета, насочени към праисторията и българската археология и история, датират от 2005 г., когато бяха извършени изследвания на откритите във Варненския халколитен некропол уникални златни предмети, признати като най-старото обработено злато в света. Предхождащи с почти 3000 години египетските пирамиди, майсторските изработки потвърдиха факта, признат и от световната наука, че първата металообработка в света е станала в района на Варна. Това се смята за начало на най-древната човешка цивилизация, защото металът е извадил човека от пещерното му битие.
За да бъдат оборени скептиците,

първите в света инженерни анализи на праисторическото варненско злато

направиха учени от Акредитираната лаборатория по структурен анализ на материали в нашия университет. Проф. д.т.н. Руси Русев, ас. д-р Йордан Бояджиев и включилият се впоследствие гл. ас. д-р Диян Димитров в сътрудничество с Регионалния исторически музей на Варна създадоха аналитична методика за определяне на химичния състав на еднофазни сплави на благородния метал. Чрез безразрушителен рентгенов дифракционен анализ те доказаха идентичността на златните находки с химичния състав на суровините и материалите от местните находища, използвани за изработките. На тази основа бе издадена монографията на проф. Русев и д-р Бояджиев „Варна – праисторически център на металообработката”.

сн.1 Проф. Русев и д-р Бояджиев. сн.2 Д-р Димитров в занятие по изследване на метали

Финансова основа на това мащабно изследване стана спечеленият от университета проект по фонд „Научни изследвания” на МОН. Като следствие от високо оценената работа на нашите металографи и за да продължат изследванията, фондът финансира и последвалият проект – „Технологично развитие на монетосеченето по българските земи от античността до Възраждането”, с ръководител доц. д-р Димитър Неделчев от ТУ – Варна. Участваха и специалисти от БАН, от музеите във Варна, Велико Търново, както и историци, скулптор, нумизмат.
Съвременните инженерни и компютърни технологии дадоха възможност от старинните монети, съхранявани в музеите, да се извличат много нови знания за исторически събития, за развитието на обществата, включително за икономическите връзки между области и държави.

Логиката на постиженията при изследванията на нашите учени металографи

мотивира и изследванията им върху редица музейни съкровища и новооткрити археологически обекти. За целта беше закупен от немската фирма BRUKER преносим уред за рентгено-флоуресцентни анализи, съобразен за безразрушително изследване на металите. Уредът отчита химическия състав в проценти на всяка метална проба. Тя се третира с рентгенов лъч, детектор засича енергията на различните метални елементи и показва химическия им състав в проценти – злато, сребро и пр. Вградена база данни с кодировка за сплавите – месинг, бронз, стомана, отчита в проценти съставките им. И нашите инженери със съдействието на музейни работници, историци, археолози стартираха изследвания върху находките в редица наши музеи. Същевременно подготвяха нови кадри за участие в широкообхватната дейност.
За съжаление, фонд „Научни изследвания” засега не е в състояние да подпомага финансово тези необходими за страната изследвания, които биха могли да имат и икономически ефект по линия на туризма. С надежда, че нещата скоро ще се променят положително, изследователският ни екип не се отказа от навлизането си в историята на България.
Неотдавна сътрудници на Регионалния исторически музей във Велико Търново, подтикнати от зачестилите спорове за автентичността на старинни ценности, поискаха

аналитично изследване на две български национални реликви

от експертите на ТУ – Варна. Впечатлено от досегашните им изследвания в техния музей върху 160 проби на старинни монети и предмети по приключилия вече първи етап на проекта на фонд „Научни изследвания”, ръководството на музея е предпочело техните заключения. И катедра „Техническа механика” командирова за работно посещение в Търново ас. д-р Йордан Бояджиев, участник в двата досегашни металографски проекта. Средствата не позволяваха участие на повече хора от екипа.
Разбира се, не би могло да се пренесе цялата лабораторна техника на катедрата, но с уреда BRUKER и с мощен фотоапарат е нямало проблеми с помощта на директора на музея Иван Църов да се извърши поръчаното металографско изследване на двата печата на Българския революционен централен комитет (БРЦК), изработени през 1870 година.
„Колегите от музея искаха печатите да бъдат сертифицирани за автентичност и за генерически метален състав – разказва за новата мисия д-р Бояджиев, – което е важно условие за исторически обобщения, както и за представянето на изложби. Известно е, че първият печат е по проект на Любен Каравелов, а вторият – на Апостола Васил Левски. На първия лъвът в центъра на печатащия диск е без корона, а на втория – с корона, символ на Христовия трънен венец. Идеята за добавяне на корона доказано е на Апостола на свободата. Неговият проект, макар и по-обикновен като изработка, не само се е наложил над този на Каравелов, но Левски е решил и да премахне от него „привременното правителство”, „първи отдел”, а от абревиатурата БРЦК да извади „буквата „Ц” – централен. Вероятно това му се е струвало казионно, прибързано. Другата корекция на Апостола е революционната добавка „Свобода или смърт”.

сн.3 Печатът но проект на Л. Каравелов. сн.4 Печатът по проект на В. Левски.

„Направихме четири анализа – продължава д-р Бояджиев – на повърхностите на печатите, на външната повърхнина, на задната. Установи се, че металните части не са монолитно отлети, а са изработени от три впоследствие сглобени части. Тъй като те не са от стандартен бронз, стана ясно, че не са местна изработка, а са отливани в ателие в Букурещ или Будапеща, Виена. Печатите са напълно автентични. В цялостната си специфика анализът на получените след обработката данни и с подписаните протоколи вече се съхраняват във фонда на музея със съответните сертификати.”
А защо след опита и доказаните си възможности нашите металографи са отказали официалното искане за установяване на автентичността на уникалното Панагюрско съкровище? Преценката им е била, че като български специалисти се явяват заинтересована страна по въпроса. И впоследствие австрийска фирма изпълни поръчката, доказвайки неоспорима автентичност.
Едва ли не, където и да се копне по нашите земи, излиза история. Затова металографският опит на ТУ – Варна, би могъл да намира все по-значимо място в разкриването на знанията, които нашето минало ни предлага.

Николай ЖЕКОВ