Технически Университет - Варна

Трите поколения на една морска „династия” * Предимствата на дипломата „корабен механик”

Името на първия навигатор от фамилията, капитана далечно плаване Никола Левенов, през май 2015 г. бе утвърдено като географско название в Антарктида. Levenov Point (Левенов нос) върху картата на ледения континент е свидетелство за професионализма на капитана, един от малкото в света, командвали океански риболовни траулери в полярните води около архипелага Палмър както за риболов, така и за изследвания.
В морските среди знаят капитан Левенов и с проявената непреклонност през 1977 г., когато неговият траулер „Офелия” е обстрелван край Фолклендските острови от разрушители на тогавашната аржентинска хунта. Арестът на кораба и на капитана продължава 40 дни, през които чрез заплахи за съд и смъртна присъда се опитват да го сломят в интерес на политически цели. Отказвайки адвокатска защита, капитанът доказва необоримо, че траулерът не е нарушил 200-милната риболовна зона на Аржентина.

От няколко години Никола Левенов не е между живите, но професионалното му дело по океани и морета, а вече и в нашия университет, продължават сина, дъщерята и внука Левенови. Синът, капитанът далечно плаване (к.д.п.) Костадин, започнал работа като палубен моряк още на 19 годишна възраст, впоследствие командвал различни кораби на Български морски флот по далечни маршрути, днес е пилот в пристанище Варна. Наред с това, като хоноруван лектор предава богатия си опит и на нашите студенти. Неговият син, който носи трите имена на знаменития си дядо, през тази учебна година ще се дипломира по специалността „Корабоводене”. Следвайки родовата традиция и неговата съдба ще го поведе из световните океани. Отличник в обучението, той несъмнено ще бъде отличник и в навигацията.
Безспорно доказателство, че

бог Нептун покръства и жени за морските професии,

е преподавателката в катедра „Корабни машини и механизми” ас. Мария Левенова, дъщеря на к.п.д. Никола, сестра на к.п.д. Костадин и леля на студента с капитанска закваска Никола–младши.

Механик Левенова на кораб пред Палма де Майорка.	К.д.п. Костадин Левенов (вдясно) командва кораб „България”.

Ас. Левенова завършва в ТУ – Варна към същата катедра, където сега преподава. Но преди да постъпи на академична работа в университета, постепенно овладява степените на длъжността „корабен механик” на корабите „Албена”, „Околчица”, „Капитан Г. Георгиев”, „Рила”, „Тетевен”, „Милин камък”, на ферибота „Героите на Одеса”, на германски контейнеровоз. Така придобива квалификационната степен „Главен механик неограничена мощност”. А първото й морско кръщение става, когато още като дете, заедно със семейството, придружават баща си на рейс на транспортно-хладилния кораб „Златни пясъци”, с който проплават повече от 16000 морски мили.
Опитът на преподавателката, трупан през годините на изпитания в трудната морска практика, е добър шанс за студентите бъдещи механици. А в лабораториите на катедрата практическите си умения предават също и механици на действащата корабна служба. Обучавана и обучаваща в катедрата,
Левенова вижда най-добре

отражението на суровата реалност на океана в учебния процес

на бъдещите корабни механици и електромеханици.
„Когато бях студентка в катeдрата, мислех, че имаме достатъчно добри лабораторни и лекционни условия за подготовка – споделя тя. – Но сега, оборудвани с модерен тренажор от ново поколение имаме възможност да повишим значително качеството на учебния процес. Различните системи на тренажора пресъздават почти реално машинната среда на кораба, а лабораториите ни по „Корабни двигатели с вътрешно горене”, „Парни и газови турбини”, „Корабни палубни механизми”, „Ремонт, диагностика и дефектация”, както и специализираната лаборатория за „Якостни и вибрационни изпитания”, дават възможност на студентите да придобият нагледна представа и практически умения още преди да са се качили на борда на кораба. И не само на студентите. В университетския Морски квалификационен център аз и мои колеги – сертифицирани инструктори, водим курсове за повишаване на квалификацията на действащите корабни механици.

Ас. Левенова със студентите си при учебния котвено-вързален рудан.

Притеснява ме обаче парадоксът – продължава ас. Левенова, – че докато по време на моето студентство специалността ни беше дотолкова предпочитана, че конкуренцията бе между няколко кандидат-студенти за едно място. Сега при по-добрите условия за обучение остават незаети бройки. Мисля, че младите хора не са добре информирани колко широки са възможностите за професионална реализация в днешно време, както на корабите, така и на брега. Когато се дипломират, за тях ще има места не само в корабоплавателните компании, но и в кораборемонтни предприятия като „Булярд”, „Терем”, „Делфин”, също в Морска администрация, в представителствата на наши и чужди класификационни организации, в експертното поприще на широкоспектърния бизнес, обслужващ корабната индустрия. Приложение на специализацията си ще намерят и в сектори извън корабната индустрия по поддръжка на котелни, климатични, вентилационни инсталации, в компресорни станции, в топлоцентрали, в научно-изследователски и проектантски центрове и защо не – в академичното университетско поприще. Заради постоянно въвежданата нова техника все повече механици се търсят и в световен мащаб.”
За самата преподавателка влечението към морето и сега е живо. През свободните си летни дни тя се включи като сертифициран механик в ремонт на кораб. А при удобен случай, казва убедено тя, пак би поела на път с някой презокеански кораб. Защото морето остава завинаги в кръвта на хората, които някога са живели с неговия пулс.

Николай ЖЕКОВ