НАШ ПРЕПОДАВАТЕЛ ИЗДАДЕ МОНОГРАФИЯ В НЕМСКОТО ИЗДАТЕЛСТВО LAP LAMBERT Academic Publishing
- Детайли
- Категория: ТехнокулТУра ТехнокулТУра
- Публикувана на 04 Февруари 2016 04 Февруари 2016
Доц. д-р Емил Панов е преподавател в катедра „Теоретична и измервателна електротехника”, зам.-декан на Електротехническия факултет. Вече 17 години изследва, доизяснява чужди и свои съждения, търсейки отговор на въпроси, свързани с теорията на полето и с основните електромагнитни (ЕМ) закони. А в тяхното многолетно научно изследване и синтез основен авторитет е шотландският физик и математик Джеймс Кларк Максуел, чийто „Трактат по електричество и магнетизъм“ (1873 г.) е Библията на всеки електроинженер. Теорията на Максуел е постоянно доказвана днес при ползването на радио, телевизия, мобилни телефони, интернет и т.н.
Могат ли да бъдат допълвани теоретично уравненията на Максуел за електромагнитното поле и оправдано ли е това според доц. Панов?
Доц. Емил Панов с университетското издание на монографията си.
– Доц. Панов, публикуването на монография с научни претенции в авторитетно немско издателство като LAP LAMBERT е заявка за научно постижение. Какъв път извървяхте до този успех?
– Всъщност първото издание на моята монография „Ротационна теория на магнитното поле” е много по-ценно за мен, защото върху кориците й е записано „Университетско издателство при ТУ - Варна”. Така тази теория се превръща във варненска теория. Преди това издание от края на 2014 г. монографията получи възторжена рецензия от безспорния специалист от нашия университет в тази научна област доц. Георги Киров. А първата ми статия по същите въпроси излезе още през 1999 г. в списание „Известия на Съюза на учените - Варна” с положителна рецензия от двама хабилитирани колеги в областта на теоретичната електротехника. След тази първа статия ми трябваха години, докато стигна до следващата стъпка в изясняване на физиката на ЕМ величините и процесите.
За да съм сигурен във верността на идеите си, потърсих мнението и на четирима професори от ТУ – София, признати авторитети в областта на електромагнетизма. Положителните им отзиви съдържаха и препоръки, включително да публикувам теорията си в чужбина, за да се разшири кръгът на мненията. А и аз желаех някой да коментира и дори да атакува съжденията в теорията ми, за да се стигне до истината.
Монографията е депозирана на български език в агенция „Държавен архив”, в библиотеките на БАН и на 13 университета в страната (между които всички технически), за да бъде достъпна за интересуващите се. До момента не съм получил критики и възражения относно логиката на разсъжденията, математическите изводи или физикалните формулировки.
– При това добро начало навярно сам сте потърсили връзка с немското издателство?
– Не знам дали бих се осмелил. Но издателството има сътрудници, които следят за заслужаващи внимание публикации в различни научни области. Един от тях е попаднал на моя статия, отпечатана в сборник от международна конференция, в която участвах. В тези сборници се отбелязват и данните на авторите с имейли за връзка. Така получих покана за съвместна работа с LAP LAMBERT и им предложих монографията си, като поисках време да я преведа на английски език. След 3-месечни усилия изпратих прецизирания превод, включително с подробно описаните математически доказателства, с 10 физикални теореми, с нови определения за основните векторни характеристики на ЕМ полето, с моделът на магнитното поле, динамичния модел на ЕМ вълната, въведеният нов физически обект – т.нар. електрически вихър, и т.н. От издателството отговориха, че ще дадат работата ми за становище на непознати за мен рецензенти и тогава ще съобщят решението си. След това получих имейл - „Вашата работа е одобрена, запазили сме й ISBN, изпратете я в PDF формат”. Така „Ротационната теория на магнитното поле“ беше отпечатана безплатно и впоследствие депозирана в германския държавен архив. Сключихме договор с първоначален срок от 3 години и опция за право на вторични договори за разпространение във франкофонските страни, Китай, Латинска Америка и т.н.
Кориците на немското издание на теорията.
– Какво следва нататък?
– Тъй като немският език не е световен език, издателството прави издания и на английски, за да намира по-широка аудитория. То е във връзка с цяла мрежа от десетина електронни книжарници, водещата от които е Amazon. Тези онлайн книгоразпространители покриват целия англоезичен свят и дават възможност на ангажираните с научната ми тематика колеги да се запознаят с основните идеи на ротационната теория и да ги преценят. Теорията излезе на английски език през септември 2015 г. и скоро след това бе освободена за печат и за зареждане в електронните книжарници по света. До момента не съм получил аргументирани отрицателни критики.
– Несъмнено монографията Ви е разбираема в детайлите, във формулите само за тесни специалисти. Затова, моля, представете по-популярно същността й.
– В крайна сметка става въпрос не просто за монография, издадена в чужбина – такива има много, а за нова ЕМ теория, допълваща теорията на Максуел за електромагнитното поле. Разбира се, аз не извеждам нещата от нулата – през годините върху това са работили цяла плеяда известни световни учени. Това е макротеория, изградена на базата на математически обработените основни закони на ЕМ полето посредством метода на моментите, в резултат на което се стига до въвеждането на принципа на реактивността, принципа на еквивалентността, до идеята за електрическите вихри като градивни елементи на ЕМ полето. Ротационната теория допълва в известна степен ЕМ теорията на Максуел, която пък, от своя страна, е допълвана в годините от Хайнрих Херц, Алберт Айнщайн и др.
Теорията ми е изградена върху нова форма на представяне на ЕМ законите и в частност на системата уравнения на Максуел. Те са представени в напълно електрическа форма – интегрална и диференциална. Системата уравнения на Максуел е пренаредена, като на първо място по важност е поставен законът на Кирхоф – Ленц, известен още като принцип за непрекъснатостта на пълния ток.
Представил съм още модел на магнитното поле като съвкупност от електрически вихри, както и динамичен модел на ЕМ вълна, различен от класическия. Т.е., разпространението на този вид вълни всъщност е едно токопротичане на тангенциалните токове на електрическата индукция, изразено в разпространението на т.нар. електрически вихри в пространството. Това е доказано математически.
– Материята е твърде специфична. За неспециалиста става ясно поне, че не всичко в теорията на електромагнетизма е с поставена крайна точка. Естествено е и преподавател от нашия университет да има свой принос в това отношение.
– Ротационната теория е с отворен изход и също подлежи на доразвиване от колеги, надявам се и български. Нали науката е в процес на постоянно развитие и усъвършенстване. Приемам всякакви отзиви, критични бележки, предложения за корекции и дискусии на адреса на ТУ - Варна, или на е-mail Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите..
Николай ЖЕКОВ