Технически Университет - Варна

Четвъртокурсникът Ясен Калинин разказва за работното си пребиваване отвъд океана и за обучението в катедра „Комуникационна техника и технологии”

Летните бригади в САЩ са по програма за редовни студенти от акредитиран университет. Изискванията към тях са успешно положени изпити, добър успех и задоволително владеене на английски език. Целта на инициативата, подкрепяна от американското посолство у нас, е младите хора да усъвършенстват езиковите си умения, да придобиват трудов и културен опит, да осъществяват познанства и не на последно място – да се забавляват.
Допълнителна възможност за това е правото им като приключат трудовия си договор да останат в САЩ до месец, да пътуват по свое желание и да опознават градове, музеи, природни забележителности.

Ясен в Сентръл парк, Ню Йорк.

– Ясене, ти си един от предприемчивите младежи, които са били на лятна студентска бригада в САЩ. За онези, които не са се възползвали от тази възможност, ще е любопитно да споделиш преживяванията си.
– Като начало трябва да се уредят проблемите около интервюто в София за виза, таксата за кандидатстване, уверението от университета, избора на акредитиран американски работодател, попълването на разни формуляри и пр. Самолетните билети си осигуряваш сам. Но всичко това може да се намери по сайтовете и е добре да бъде потърсено съдействието на някоя от българските агенции за набиране на кандидати.
С моя приятел Калин от Икономическия университет и негова приятелка взехме самолет на английска авиокомпания и през Лондон пристигнахме във Вашингтон. Със съдействието на работодателя стигнахме до курортното градче за местоработата ни Оушън сити, щат Мериленд. Намира се на брега на Атлантическия океан и разполага с много плувни басейни, защото океанските води не са безопасни. Моите трудови задължения бяха като спасител на един от басейните от 7 до 19 часа, с час почивка по обед. В Щатите бях от края на май до 29 септември.
– Това са четири месеца, а нали изпитната сесия в университета продължава и през целия юни?
– Благодарности за преподавателите ни, че направиха възможното да положим изпитите си предварително. А ние, одобрените за бригада десет колеги от Техническия, направихме възможното да се подготвим добре и да ги вземем. Така и мисията ни в САЩ стана възможна. Заминахме поотделно, като в Оушън бяхме само четирима от университета, всеки сам на отделен басейн. Работеше се за по 10 долара на час или 100 долара дневно. За храната си се грижехме сами, а за транспорта от квартирата да басейните си купихме велосипеди по 80 – 100 долара (като си тръгвах моят го продадох за 10 долара). Квартирувахме в 2 стаи на 3-етажна къща заедно с четирима колеги от други университети. Хората около нас бяха доволни от работата и от поведението ни, дори с хазяина на къщата и досега си пращаме имейли, като всички сме канени в дома му и за следващото лято.
Работата беше спокойна и приятна – седиш на платформа и внимаваш за къпещите се. Приносът ми в това отношение бе, че спасих от удавяне момиченце и момче. А когато нямаше посетители поради лошо време, можех да чета.
– Оставаше ли време за забавления?
– Е, не достатъчно, но нали си бяхме компания в къщата, устройвахме си купончета, разхождахме се, играехме билярд и т.н. А Мартин и Цвети намериха в Оушън взаимното си щастие. Но най-важното бяха впечатленията, сравненията, придобиването на опит в конкретна непозната среда. Съботите и неделите бяха почивни дни, което ми позволи да си намеря и друга платена работа през това време – давах под наем каяци в градски парк, до който имаше залив.
Парите, които си вложил предварително за самолетни билети и такси, ако си се потрудил добре „се избиват” със спечеленото от бригадата и дори с купена там по-евтина техника. Могат и да останат за „екстри” след завръщането.
– Възползва ли се от възможността да останеш в Щатите и след края на трудовия договор и да пътуваш из страната.
– С Калин и приятелката му пътешествахме цели 2 седмици. Видяното и останалото ми като спомен за цял живот не може да се опише кратко. Посетихме част от многото музеи във Вашингтон (в този град те са безплатни), но ще спомена само Националния музей по естествена история, където е сниман филмът „Нощ в музея” (и където и аз се снимах), филиалът на музея с восъчните фигури „Мадам Тюсо”, експозицията на изобретателя на електрическата крушка Томас Едисон. Град Филаделфия не ме впечатли особено, но ще запомня паметника на единствения в света непобеждаван от никого боксьор Рокки Марчиано. Ню Йорк, разбира се, е забележителен, макар не добре почистван град. Качихме се на известния 102-етажен небостъргач Емпайър Билдинг, от който се вижда целият мегаполис. Посетихме мемориала, издигнат в памет на загиналите при терористичната атака над двете кули близнаци в Световния търговски център. Цяла една нощ вместо да спя, предпочетох да разглеждам забележителностите на остров Манхатън в центъра на града, а на сутринта съм заспал на пейка в огромния, заобиколен от небостъргачи Сентръл парк. За град Бостън само три думи – прекрасен, много чист. Жалко, че не можехме да останем повече.

В Националния музей по естествена история.

– Два дни след тези емоции си започнал новата учебна година. Като отличник несъмнено се справяш добре, но как протичат учебните ти занимания?
– Записах „Комуникационна техника и технологии” по препоръка на мой познат, който ме увери, че специалността е с широки възможности за реализация в редица направления. И сега постоянно откривам потвърждения на думите му. Но по-добре да разкажа за извънкласните си занимания с изключително отзивчивите преподаватели доц. Драганов и гл. ас. Маркова. В две университетски лаборатории с отлично съвременно оборудване се занимаваме по проект за медицинска техника при съдействието на преподаватели и от други катедри. Работим с модули за ЕКГ и ЕЕГ, част от които сме направили ние. Целта е да осъществим предаването на съответните биосигнали по няколко безжични пътища, както и тяхното визуализиране на компютри, телефони и пр. В момента пиша статия за тези неща на английски език. Преподавателите ни поставят задачи по изпълнението на проекта и работата по тях е много, много интересна. Жалкото е, че възможностите за извънкласно ползване на лабораториите са по-големи от броя на студентите, които се възползват.
– Плановете ти след дипломирането?
– Искам първо да поработя някъде, за да изпробвам уменията си в областта на програмирането, на софтуера и т.н. И чак след това да реша каква магистратура да запиша и в каква насока да се развивам впоследствие.

Николай ЖЕКОВ