Четвърта научна конференция на университета „Компютърни науки и технологии” с международно участие

            Комерсиализация? Това до неотдавна беше неприлична дума. А днес трябва да мислим как да я приведем  в практически действия? Това до голяма степен беше лайтмотивът на конференцията, организирана от  катедрите „Компютърни науки и технологии” и „Софтуерни и интернет технологии” на университетския факултет „Изчислителна техника и автоматизация”.
             Логично на конференцията освен преподаватели и студенти взеха участие и представители на бизнеса, свързан с
IT технологиите: от  ResearchMetrics,  ADASTRA, EuroRisk, ASIK Depot, Ardes.bg, CISKO Networking.

             Двата пленарни доклада акцентираха върху съвременните схващания, продиктувани от живота, за превръщането на научните знания в добавена стойност. Самото озаглавяване на темата на доц. Петко Русков от Софийския университет:

„Теория и практика при комерсиализиране на научните изследвания”

очертаваше  рамките на докладите и разискванията на Кръглата маса в пленарната сесия. По цял свят, разви тезите си доцентът, учените се притесняват да материализират знанията си. За тях всичко приключва с направените сериозни разработки. Всичко приключва, когато си напишат публикацията и са щастливи, щом много колеги ги цитират. И си слагат това в CV-тата. Но какво от това? Похарчени са пари за  иновации, открития, но те си остават там. А ето, комерсиализацията прави много пари от  техните знания, от техните технологии. И по този начин кръгът се затваря. 
           Разбира се, всичко започва с образованието – продължи да развива съжденията си доц. Русков. – Ние учим студентите на съдържание, на процеси, използваме педагогика, после разработваме теории, модели, експерименти и спираме дотук. А трябва със студентите да правим стартиращи предприятия, те ще създадат добавената стойност, ще движат икономиката. С научноизследователската дейност българските учени се справяме сравнително добре, но това е наполовина свършена работа. Знанията ни не трябва да остават само при студентите, а да се реализират в бизнеса. Това е комерсиализацията, това всъщност са иновациите на последните години. Решението на тези въпроси за нас е в създаване на междинни звена с бизнеса, на специализирани центрове, лаборатории. В Израел, например, университетски преподавател, който подпомогне създаването на университетска фирма и тя се развие, получава директно 10 на сто от стойността на фирмата, защото я е консултирал, мотивирал. В САЩ 50 на сто от приходите на университетските преподаватели идват от консултации, мониторинг и т.н.

Доц. Петко  Русков развива тезите си.

            Другата страна на уравнението „образовение – бизнис” застъпи във втория пленарен доклад   доц. Васил Донев от софтуерната компания Сирма Груп АП: 

Роля на високотехнологичните компании в България за развитие на научния потенциал на страната

         Още във встъплението си бизнесменът изрази тревога, че във високотехнологичния сектор все повече се изостря конкуренцията за кадри, все по-остро се чувства тяхната недостатъчност. А компании, особено от IT сектора, които не внедряват последните научни постижения, са обречени. Не е достатъчно просто да се присъства в Интернет, трябва да се търси агресивен контакт, включително чрез Фейсбук профили, чрез страници, които да се преобразуват в портали за пряко общуване. Проблем за бизнеса е и това, че все още специалистите, които излизат от университетите, не са достатъчно добре подготвени за нашите изисквания. Положителното все пак е, че в последно врече се чувства едно нагласяне по  изискванията на бизнеса. А студентите са объркани, защото отвсякъде ги облъчват с всякаква информация, често некоректна, за високи възнаграждения и какви ли не възможности. Легендите за космически заплати в чужбина, пък и у нас, в повечето случаи се оказват фикция.
         Налице е сериозна нормативна пречка – продължи доц. Донев – за възможността хора от бизнеса да участват в учебния процес. По текущия Закон за висшето образование лекции могат да четат само хабилитирани лица. А   подготвени в областта на най-върховите технологии специалисти от IT сектора в бизнеса биха могли да участват в практикуми, в упражнения на  университетите. В своята област те са най-добрите специалисти в страната. Понякога нормативната база я заобикаляме, но защо трябва да се надлъгваме с нея? В нашата компания   си имаме собствено специализирано обучение по новите технологии с консултиране от отлично подготвен специалист. Той ще е много полезен и за стажантите, които вашия университет би ни изпратил. Колкото стажанти имате, толкова ще вземем, но разбира се правим подбор за качествата им. Те от своя страна  търсят работа, която ще им е интересна, която ще ги развива по-нататък.
         „Убеден съм – заключи накрая доц. Донев, – че добрата връзка между университетите и бизнеса ще се възстанови по естествен път. Конкуренцията ще ни принуди – и ние, и вие сте под пазарен натиск. Естественото място на големите фирми са техни бизнес ориентирани звена във университетите или в близост до тях. А засега са рядкост. Правят се изследвания сами за себе си, публикува си. А после „аз цитирам теб – ти цитираш мен. И…всичко е наред!”
         Готови сме все по-пряко да се включваме в образователния процес, включително с финансови средства, но не изобщо, а целесъобразно.”

Доц. Васил Донев на конференцията.

         Представянето на участващите фирми  стана във фоайето на Електротехнически факултет. Особен интерес за студентите привлече фирмата за компютърна техника и информационни технологии  Ardes.bg с демонстрацията на системата HTC Vive, най-добрата за виртуална реалност. Ориентирана е към домашния потребител, но все още не се предлага на нашия пазар. В случая мениджърът онлайн продажби инж. Мариян Георгиев, дипломиран неотдавна със специалността „Компютърни техники и технологии” на нашия университет, беше конфигурирал полето за виртуални игри. А системата може да се ползва и в учебния процес, дори за развитие на дизайнерски идеи.
         След като свали двата контролера от ръцете си и шлема от главата, Антон Хулиян, от трети курс „Софтуерни и интернет технологии”, разказа за преживяванията си във виртуалния свят: „С контролерите имах възможност да си взаимодействам отлично с виртуалната среда. Много интересно, много просто, човек интуитивно чувства как да се справя. В случая стрелях с лък, с пистолет, играх с топка Това трябва да се изпита, ще послужи.”

Инж. Мариян Георгиев подготвя Антон Хулиян за виртуални изживявания.

         В момента IT технологиите се развиват много по-бързо и от образованието, и от бизнеса. Шансът на двата сектора да не изостават от това развитие е единствено в осъзнатото им взаимодействие .

Николай ЖЕКОВ