Технически Университет - Варна

Корабните възпитаници на университета обикалят света при отлично   заплащане
        
    С неизменната тържественост в зала 114-a на университета, със сълзи в очите на абсолвенти и родители, с развълнувани  приветствени думи на преподаватели, с прегръдки и много цветя и с дипломи вече в ръце, изпратихме  тази година нашите възпитаници, бъдещи властелини на морските пространства.
    Завършили обучението си още преди 6 месеца семестриално, те вече бяха покръстени и благословени от своя морски бог Нептун, защото по времето на стажовете си на кораби, бяха вдишвали  соления дъх на Океана.

Ритуално полетяват абсолвентските шапки, знак за прехода към нови надежди.

    За околосветските стажантски корабоплавания още  по време на следването, узнаваме от Сабахатин Махмуд, един от тримата,   получили на тържеството на факултет „Корабостроене” освен дипломите си за корабни механици, и златни значки на университета за отлична подготовка и знания.
    „Имах два студентски стажа по 4 месеца всеки – разказва Сабахатин. –  За това време, като усвоявах вече в реална среда същността на машинното отделение, успях  да  стъпя в пристанищните градове на три континента. Докато корабът товареше или разтоварваше насипните си товари, в рамките на деня можехме да разглеждаме градските забележителности. Така, по време на стажовете посетих Русия, Украйна, Грузия, Турция, Съединените щати, Канада, Тунис, Мароко. Получавахме и прилично стажантско заплащане от компанията, с което можехме  да си закупуваме сувенири, да опитаме местни храни и т.н.”
    Още по-вълнуващи са се оказали 5-те месеца на първото пътуване на Сабахатин с призната професионална квалификация след обучението. Още преди да получи диплома и златната си значка в университета, той вече като вахтен механик на нашето параходство БМФ е трябвало да отпътува за Китай с цялостно окомплектован  корабен екипаж, за да се закупи оттам нов кораб за нуждите на параходството. Пътуването е със самолет  чрез прекачване в Москва и с крайна цел  корабостроителницата на град Шанхай. Там се извършва тържествената церемония по вдигането на българския флаг на кораба и кръщаването му с името „Руен”, придружено с традиционно разбиваната от кръстница бутилка шампанско в борда. 

Доц.д-р Ирина Костова, ръководител на катедра ККММ, е връчила диплома на Сабахатин. На трибуната –  деканът на факултета доц. д-р Илия Хаджидимов.

    „Корабът беше бълкер – за насипни товари, като руда, въглища – продължава разказа си Сабахатин. – С 42 300 бруто регистър тона, с 4 крана за товарене и разтоварване, с главен двигател на немската компания МАН. Построен е през  2016 година с всички съвременни навигационни средства и удобства за екипажа. Като потеглихме, първото пристанище, на което акостирахме, беше Поханг в Южна Корея, където добре се поразходихме. Друг свят, екзотика, впечатления! Чувстваш се част от голямото земно кълбо. Продължихме за Тайван, а после бункеровахме (б.а. – зареждахме с гориво) в Сингапур. Аз като вахтен механик отговарях за  зареждането.
    От Сингапур направихме дълъг преход към Европа през Червено море, Суецкия канал, Средиземно море. Разтоварихме в Гърция и продължихме за Италия. В пристанището на град Равена останахме за по-дълго, което позволи няколко пъти да слизаме на брега. Така успях да разгледам добре този град с много история и култура, като дори се снимах за спомен при гроба на автора на „Божествена комедия” Данте Алигиери и на революционера генерал Гарибалди, борец за националното обединение на Италия. Показателно е, че при него е бил на посещение нашият Капитан Петко войвода.

    Сабахатин пред паметника на Гарибалди в гр. Равена.

    След работни посещения в 3 турски пристанища стигнахме до Израел, но за съжаление аз, за разлика от други колеги, не можах да видя Иерусалим, защото бях дежурен в машинното. Надявам се при следващото си пътуване да имам този възможност. В Израел заредихме, натоварихме стока и през Гибралтар и Атлантическия океан след дълъг преход стигнахме до Съединените щати. Там с престой от близо 3 седмици акостирахме в 3 пристанища на голямата река Мисисипи, където разтоварихме баржи. И отново двуседмичен преход през Атлантическия океан до 3 пристанища в Ирландия.
     Във всеки град, където слизахме на брега, ми беше много, много интересно. Другата важна страна на професията е, че за нея винаги ще има достатъчно работни места и винаги ще е високо платена.”
    Завръщането на Сабахатин Махмуд в родната Варна става със самолет през Амстердам и Истанбул. В Ирландия приключва първото му корабоплаване в качеството на вахтен механик. Според морския канон му предстоят 4 до 6 месеца почивка  при семейството, приятелите. После – отново на море. Професионалното му развитие нататък за по-висока правоспособност преминава през   положени изпити пред Морска администрация и през необходимия плавателен стаж, за да се стигне до длъжността главен механик. Освен Главния,  машинното отделение   обслужват още  втори и трети механик, както и т.н. фитер – стругар, заварчик. А при по-сериозни проблеми в двигателя, ремонтите могат да се възлагат на брегови фирми в съответните пристанища.
    На тържеството на факултета по връчването на дипломи малцина от 40-те магистри навигатори имаха възможност да присъстват лично, защото вече бяха поели професионални задължения. В последвал по-късно разговор с удостоения със златната значка на университета и вече кадет Мирослав Стефанов разбрахме, че неговите студентски стажове и първото му пътуване като правоспособен навигатор, до голяма степен се покриват с разказа на Сабахатин, макар корабите им да са били различни. Приблизително същите дестинации, същите екзотични преживявания, същите отлични условия за екипажа, както и почти същите  изисквания  при израстването  до длъжността първи капитан.
    Щастливо плаване през океаните и през живота,  механици и навигатори на варненския Технически университет!

Николай ЖЕКОВ