Технически Университет - Варна

            Преди десетина години работните места за инженерни кадри все още бяха по-малко от дипломираните специалисти. Тъкмо тогава едно момиче, днес ас. д-р инж. Таня Аврамова, завършило бакалавърската си степен в ТУ – Варна, започва да търси работа по специалността си „Машиностроителна техника и технологии” (МТТ). Посрещат я скептично в няколко фирми, смятайки, че за жените е трудно да се справят с производствената специфика. Пък и свободните места са малко.
            Накрая момичето постъпва във фирма за ремонтни дейности, като едновременно с това продължава да се обучава, завършвайки с отличие магистратура. Но не е удовлетворена от работата си във фирмата, защото й възлагат неспецифични задачи, като ползват и добрия й английски език при взаимоотношенията с чужденци. А тя е разбрала още като студентка, че най-пълно  я зарежда досегът с машини и механизми.   

Ас. д-р  инж. Таня Аврамова.

             – Как се зароди у Вас желанието да станете машинен инженер?
             – Несъмнено, роля в това отношение изигра и професията на баща ми,   също машинен инженер. Но може би водеща е вътрешната ми потребност за динамика в ежедневието, в живота. Не се виждах седнала по осем часа зад бюро всеки ден. Приеха ме като студент и в Икономическия университет във Варна, и в Техническия университет, но направих правилния избор. Разбрах го още при първите срещи с преподавателите от специалността – впечатлиха ме с добронамерения подход, с подготовката си, с безотказната готовност да съдействат. А когато за първи път със студентската ми група ни заведоха в завод, вече нямах никакви съмнения, че искам да се реализирам в инженерната сфера. Заводът за заключващи системи беше на компанията „Мауер Локинг системс”. Всичко в производствената част беше чисто и подредено по най-добрия начин, всеки си знаеше мястото и задълженията.
            –  Напуснахте фирмата за ремонтни дейности, в която се чувствахте в застой, и като дейна натура потърсихте подходящо място под слънцето.
             – Да, напуснах, въпреки че колегите там настояваха да остана. Казваха, че нещата могат да се променят в моя полза. В същото време обаче мои преподаватели от университета ми предложиха да се явя на конкурс за асистентско място в катедра „Технология на машиностроенето и металорежещи машини”. На конкурса се явихме двама, спечелих го аз и станах асистент в катедрата. Но исках да продължа да вървя напред. Наред с воденето на упражнения със студентите, след три години упорито четене защитих докторантурата си и добих право освен упражнения в машинните лаборатории, да чета и лекции. Така разбрах, че да предавам знанията си на млади хора много ми допада. Бях горда, че влизам в академична общност, но исках да запазя и връзката си с прякото машиностроително производство. Затова се обърнах към толкова допадналия ми „Мауер Локинг системс” (сега вече част от световния лидер в тази област „Асса Аблой”) и започнахме да посещаваме завода със студентите, на които преподавах. Исках и те да изпитат онова мое вълнение от запознанството ми като студентка с производството там и да ги мотивирам за професията. В течение на тези наши посещения стигнахме и до договор за сътрудничество между фирмата и университета, конкретно с катедрата ни. В резултат фирмата започна да осигурява практики за студентите; стажове,   включително и в чужбина; съдействие за дипломните работи; съвместни участия в проекти, някои от които по европейски програми. Това беше възможност и за фирмата да си намира кадри още от етапа на обучението им, като тя участва в практическата им подготовка с крайна цел да ги привлича на щатни длъжности. Същото постигнах и с фирма „Инхом 98”, изработваща матрици за стъклени опаковки, както и със завода за радарни системи „Черно море”. Скоро ще имам среща за подобен договор и с друг завод.
             – През последните няколко години машиностроителните производства значително се модернизираха.
             – Няма ги вече старите машини, не се цапаш с масла. Техниката сега е осъвременена, компютъризирана. Така задачата на инженера е да разработи управляващата програмата на машината и да я пусне в действие. В съответствие с това катедрата ни обучава студенти и по специалност „Компютъризирани технологии в машиностроенето”. И те са в крак със световните производствени тенденции, защото нашите машиностроителни фирми придобиха авторитет в чужбина и имат добър износ на продукцията си. Тази е и една от причините за недостига на кадри в бранша, тази е причината да биват предлагани освен всичко друго и практики на студентите ни в чуждестранни фирми, свързани с нашите. А на най-старателните се осигуряват и стипендии по време на обучението, заплащане на семестриалните такси, платени стажове и т.н.

Д-р Аврамова (в бяла блуза) при лабораторна учебна практика.

             – В началото споделихте, че най- заредена се чувствате сред машините, че те будят любопитството Ви. Но в момента се реализирате като преподавател.
             – Аз и сега с готовност бих работила в машиностроителен завод. Но и тук, в лабораториите на катедрата, съвременна техника не липсва. Имаме модерни измервателни средства, имаме лаборатория по прототипиране. С 3D скенер сканираме обекти и ги извеждаме в компютърна среда, а също с 3D принтер изработваме детайли по създаден с помощта на   програмен продукт модел. И т.н. Освен наличната материална база, която постоянно обновяваме, заводите, с които сме във връзка, ни даряват някои съоръжения. Например „Инхом 98” скоро ни предостави машина с цифрово-програмно управление. Разговарям по тези въпроси и с други фирми, партньори на катедрата.
            В академичната ми работа особено ме удовлетворяват и страничните ангажименти. Преди месеци в рамките на седмица изнасях лекции в Техническия университет в Каунас, Литва по програма Еразъм за преподавателска мобилност. През м. май тази година отново ми предстои преподавателска мобилност по покана на Техническия университет в Острава, Чехия. Съвместно с ръководителя на катедрата, доц. Евстати Лефтеров, регистрирахме полезен модел в Патентното ведомство на България, като предстои да регистрираме още два полезни модела.   През последните две години, като представител на ТУ – Варна, организирах Националните олимпиади по техническо чертане, с участие на 120 ученици от цялата страна, като бях включена в комисията по проверка на състезателните работи и през двете години. Наскоро участвах и в комисията по проверка на резултатите на над 70 ученика, взели участие в Националното състезание "Най-добър техник в машиностроенето" в гр. Горна Оряховица.    Поех и задачите на отговорник за кандидатстудентската кампания на Машинно-технологичния факултет. Отговарям наред с това и за учебната дейност в ОКС “Магистър“ на спец. КТМ в катедрата.
            А студентите си чувствам като едно голямо семейство. Канят ме при празнуване на сватбите си, при раждането на деца, при кръщенетата. Особено съм радостна, когато помогна за реализацията на някой от тях на добро работно място по професията. С една дума – сутрин тръгвам с удоволствие за работа, чувствам се щастлива. И – щастливо омъжена за машинен инженер..

Николай ЖЕКОВ