Ректорите на университетите от Североизточна България: Регионалните приоритети не се отчитат и висшите училища извън столицата са ощетени
- Детайли
- Категория: НОВИНИ НОВИНИ
- Публикувана на 09 Март 2017 09 Март 2017
Ректорите на висшите училища от Североизточна България днес ще бъдат изслушани на извънредно заседание на Съвета на ректорите в присъствието на служебния министър на образованието - проф. Николай Денков.
Ден преди срещата в София в Икономически университет - Варна се проведе обща пресконференция на ректорите на висшите училища от Североизточна България. В срещата с медиите участваха проф. д-р Пламен Илиев – ректор на Икономически университет - Варна, проф. д-р инж. Росен Василев – ректор на Технически университет – Варна, проф. д-р Велизара Пенчева – ректор на Русенския университет, проф. д-р Христо Бонджолов – ректор на ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“, проф. дин Георги Колев – ректор на ШУ „Епископ К. Преславски“, доц. д-р Иван Марчевски – ректор на СА „Димитър А. Ценов“ – Свищов, проф. дтн инж. Райчо Иларионов – ректор на Технически университет – Габрово.
Няколко са основните проблеми, пред които са изправени висшите училища като цяло в страната, но предизвикателствата пред университетите в Северна и Североизточна България, които получават едва 27% от бюджета за висше образование, са още по-големи – единодушни бяха ректорите.
На първо място са демографските проблеми и намаляващият брой на кандидат-студентите през последните няколко години, които доведоха до драстично намаляване на приходите на висшите училища и до редица отрицателни ефекти в икономиката на целия регион.
Изключително негативно върху университетите извън столицата се отразява и методиката за определяне на средствата от държавния бюджет за издръжка на обучението в държавните висши училища в България. Моделът на финансиране, описан в ПМС 328/2015г., не е съобразен с особеностите на регионите, в които се намират университетите. Крайно наложително е да се промени начинът на разпределяне на средствата, който в момента по-скоро санкционира, отколкото стимулира институциите във висшето образование.
Ректорите ще мотивират и искането си рейтинговата система да не участва в методиката за финансиране на висшите училища и в други методики за разпределение на средства по оперативни програми и извънбюджетни средства на държавата.
Седемте висши училища изразяват несъгласие и с Проекта за изменение на ПМС 64/2016г. и предлаганата промяна в чл. 4, ал. 1. Ако промяната влезе в сила, то максимално допустимият брой студенти в държавни висши училища ще се определя само на база приетите по държавна поръчка от предходната година. Към публикувания проект за изменение липсват мотиви за предлаганата промяна в чл. 4, ал. 1. Ръководствата на висшите училища ще настояват за 2017 /2018 учебна година да се запази досегашният текст за определяне на държавната поръчка, а нов нормативен акт да се разработи евентуално за следващата учебна година. По-този начин ще се осигури един плавен преход и адаптация на университетите към драстичното намаляване на бройките за обучение на студенти по държавна поръчка.
Друго искане, с което ще бъде запознат и служебният просветен министър, е за увеличаване на диференцираните нормативи за издръжка на обучението по смисъла на ПМС 162/2001г.