Технически Университет - Варна

        Спорт и бизнес обучение, фокусирани в изявите на 21-годишен младеж

            Павел Лефтеров още от детски години  се е научил да  отстоява  волево   мечтите си, както и целите на бъдещото си развитие.  Едва 8-годишен започва да тренира моторен спорт на картинг пистата в квартал „Виница” край Варна. Само след година печели шампионска титла в картинг спорта, а през следващите 5 години – нови общо 9 републикански и европейски шампионски титли, както и една световна вицешампионска в Италия.
            На 17-годишна възраст минава към състезанията с автомобили, като става най-младият пилот в историята на престижната европейска серия GT4 за високоскоростни надпревари, в която участват със свои коли всички големи световни производители като „Мерцедес”, „Ауди”, БМВ, „Макларън”. Първата му състезателна кола е „Лотос Евора”, предоставена от компанията в Англия, а отборът – мултинационален. За 1 година печели 32 купи  в европейски шампионати на писти като ”Нюрбургринг”, „Мизано Адриатико”, „Спа-Франкошам”, от които 3  са eвропейски вицешампионски титли. Отлично се представя и в екипни 24-часови състезания, както  и в състезание за едномаркови автомобили в шампионата на Ламборгини Супер Трофео.

Павел Лефтеров като състезател.

            – Образованието е вървяло успоредно  със спортната Ви кариера, Лефтеров. През какви скоростни виражи е преминавало и то?

             – Средно образование започнах в езикова гимназия във Варна, но тъй като винаги са ме привличали техническите специалности, в 11 клас, записах в софийската професионална гимназия по енергетика и транспорт „Хенри Форд”. Скоростно издържах пропуснатите технически специалности в езиковата гимназия и завърших със специализация „двигатели с вътрешно горене”. После продължих  в ТУ – София със специалността „Транспортна техника и технологии”. Но като активен спортист с всекидневни тренировки, редовната форма на обучение се оказа непосилна като натоварване и най-вече като време. Затова във втори курс реших да се преместя за обучение в ТУ-Варна, специалност „Индустриален мениджмънт”. Сега съм трети курс задочна форма на обучение, като отново държа приравнителни изпити за пропуснати дисциплини, както беше в  „Хенри Форд” в София.
             – Ново превключване на двигателя, нова смяна на посоката?
             – Всъщност, посоката се запази. Мисля, че в София бях усвоил в достатъчна степен инженерните знания, необходими за целите ми в бъдещ бизнес. Но един мениджър на предприятие трябва освен инженерно, да е и икономически грамотен. Не бях се занимавал с дисциплини като „мениджмънт”, „маркетинг”, независимо за производствени цели или за управление на качеството. И вече взех първите си изпити. Тук изучаваме и много полезната за управление на едно предприятие дисциплина „счетоводство”. Мисля, че ще успея да натрупам нужния опит как се управлява  предприятие, как се правят финансовите анализи.
            Много съм доволен, бих казал  приятно изненадан, от изключителното равнище на преподавателите, от топлото им отношение към студента, с каквото преди  не  бях се срещал в такава степен. Почти всеки от тях е работил в реалната икономика, което им позволява да предават максимално професионалния си опит. Защото е известно, че теорията и практиката понякога се разминават с новите неща, които навлизат в бизнеса, като технологии, иновации. Ръководителката на катедрата ни, например, доцент Таня Панайотова, има фирма за оценка на различен вид бизнес и е член на съответната Камара на независимите оценители. Така тук научаваме нови връзки на теорията с практиката. Материята вече не ни звучи сухо, става   много по-интересна с примерите, взети направо от живота, от бизнеса.
            Докато завърша специалността ще разбера какви още познания ми липсват за бъдещите ми бизнес занимания, и ще продължа с магистратура. Много вероятно е да бъде към същата специалност в този университет. Разбира се, няма да изоставя и тренировките си, състезанията.
             – В разнородните занимания се откроява  още една посока за развитие – фирмена дейност, управлявана и с личното  Ви участие.
             – На такава дейност баща ми, човек с предприемчив дух, е поставил основите преди 25 години. Семейната фирма „Булавто”  е официален представител на автомобилните марки „Рено”, „Дачия” във Варна, дилър е на” Ивеко” и “Форд Тръкс” в София и Бургас, на „Тойота” в Стара Загора, износител е. Предмет на дейност са не само продажбите на автомобили, а гаранционно и следгаранционно обслужване. Също и преоборудване, което си е чист инженеринг. Слагат се, примерно, надстройки над шасита, закупени от заводите производители и се правят изисквани от клиента промени и подобрения за товарни, пътнически автомобили, според неговите бизнес нужди. Така възложителят добива необходимия му индивидуален продукт. 
            С придобитите инженерни и икономически знания, смятам, че ще мога да се включа успешно в многопосочните дейности на фирмата. И с брат ми ще станем добри помощници на нашия баща, като е възможно да разширим допълнително фирмените дейности.
             – Високите Ви спортни постижения от най-ранна възраст, предполагат бъдещи участия  дори във Формула 1, като пилот на болид.

Павел (най-вляво) с екипа си на писта „Спа-Франкошам”.

             – Това не влиза в професионалните ми планове. Формула 1 е много комерсиално състезание, при което   участващите в надпреварата машини не са с изравнени  качества. А това поставя човешкия фактор на втора позиция. Друга причина да не залагам на такова участие, е високият ми ръст от 190 сантиметра, което би ми създавало затруднения  при управлението на болида. Оставам фокусиран върху надпреварите за издръжливост, а именно 24-часовите състезания. Може би един от най-важните фактори да не се стремя към Формулата, е желанието ми да съм полезен в семейния автомобилен бизнес.

 Николай ЖЕКОВ