Твърде показателно е професионалното и личностно развитие на инж. Желязко Вълев, завършил преди две десетилетия в университета специалност „Технология на машиностроенето и металорежещи машини”.
            Днес той е собственик на конструкторската фирма „Вълев” ЕООД. За нейните изпълнителски и конкурентни възможности говори дори само фактът, че заради завоювания авторитет, на нея беше възложено да участва в неотдавнашното изграждане на знаковия за Варна „Делта планет МОЛ”, най-големият  търговски и развлекателен център в България. Служителите на инж. Вълев, и самият той лично, са изработили и монтирали конструкции, свързани с вентилирането на един от  основните обекти в МОЛ-а  – супермаркетът „Билла”.


Инж. Вълев разговаря с ръководителя на производство на фирма „Топ Принт” ООД в нейния производствен център, оборудван с вентилационните инсталации на  фирма „Вълев” ЕООД.

            – Защо решихте, инж. Вълев, при толкова успешен фирмен бизнес, отново да седнете на студентската скамейка заедно с младежи, които би могло да са Ви   деца?
            – Убедих се, че етапът на занаятчийството е останал в миналия век. През последните две десетилетия инженерните решения в областта на техниката  минаха на много по-високо равнище. Във фирмата се стремим да прилагаме всички новости в произвежданите от нас машини, защото те оптимизират производствените процеси, включително енергийно. Но все пак, в основата на фундаменталните знания си остава теорията. Решително се развиха компютърната и електронната форма на обучение с предвидени нови програми за чертане, нов софтуер. Затова поисках чрез задочното обучение да съчетая практическия си опит с най-новите научни технологични достижения, за да съм в крак с новостите.  Отлично подготвените преподаватели в катедра „Топлотехника” ми дават възможност да осъществя по най-добрия начин това си желание.
            – Вместо традиционното машиностроене, каквато е първата Ви инженерна специалност, сте предпочели по-специфичната му ниша – топлотехниката – с нейните съвременни климатични, вентилационни решения и изпълнения.
            – Днес професионалната специализация в областта на топлотехниката е много актуална и има широко поле за действие с изпълнението  на разнообразни поръчки  при сегашното мащабно строителството на сгради, магазини, хотели, жилищни блокове, ресторанти, покривни системи и др. Колкото до удовлетворението от труда, минавам примерно покрай даден жилищен блок,  поглеждам към извършеното от фирмата и си казвам: „Ето тук, на тези десетки живущи в сградата, сме дали топлина и уют”. Другата причина за   ориентацията ми за тази професия е свързана с баща ми, който беше конструктор в Института по вентилационна техника в Бургас. В тамошния завод от малък имах възможност да опозная машини,  производство, и това ми се видя много интересно.
            – Наскоро създадохте още една връзка с университета. С екипа си оборудвахте  пицария „Ред Хот”, разположена в университетското  пространство.
            – Заедно с  монтажна фирма създадохме за пицарията вентилационните системи над топлите точки и конвектоматите, компенсиращата вентилация. Съобразихме с работата на готвачите сеченията на въздуховодите и т.н. Получи се комфортно, безшумно за клиентите и работещите в заведението пространство, с добри хигиенни условия. По съответен начин сме обслужвали и веригите за закуски „Бай Бисер”, „Чочо”, „Изгрев”, различни обекти по Черноморието.
            Също на територията на университета е позиционирана най-голямата рекламна фирма  във Варна „Топ Принт” за широкоформатен дигитален печат върху билборди, калкани на сгради, транспаранти и т.н. Чрез монтираните съоръжения за вентилация на моята фирма се обират редица вредности от различните химични субстанции и багрила в огромните производствени халета.
            В болница „Света Марина”, недалеч от университета, климатизирахме и вентилирахме със създадена от фирмата  техника зали със специални условия в онкологията за откриване на ракови клетки.
            – Имате ли големи поръчки и извън Варна?
            – Имали сме обекти в София,  Пловдив, Бургас, Сливен, в Банско и много  други места в страната.
            – Със завръщането ви за задочно обучение в университета, имате поглед върху отношението на две генерации  студенти към учебните занятия. Каква е разликата?
            – Мисля, че е в мотивацията. Сега за повечето специалности студентите   записват висше обучение почти безпроблемно, без конкуренция. И това им действа демобилизиращо. Отразява се и на подбора при тези завишени бройки за прием. Защо ленивият и неспособния млад човек да не си поживее леко четири години в университета, вместо да работи някъде? Обаче процесът е двустранен – не само какво ти се дава  като знания, а и какво искаш или можеш  да усвоиш. Хубавото е, че все пак голяма част от студентите, които сега са ми колеги в специалността и искат, и могат, и ще станат добри специалисти. Някои от тях, чиито възможности и амбиции оцених, с убеденост бих  поканил на стаж във фирмата, или  бих назначил на работа.
            – От позицията на работодател какви препоръки бихте дал за оптимизиране на учебния процес?
            – В теоретичната част на студентите се дава отлична подготовка, благодарение на преподаването при включени най-съвременни учебни програми, тенденции и изисквания по отношение на базовите знания. Но би било добре да се наблегне повече на придобиването на по-голям практически опит. За целта особено полезни се оказват студентските стажове. Имам съответно предложение към катедрата в това отношение.
            Изискванията ми, когато наемам дипломиран млад човек на работа във фирмата, са първо той да премине през всички етапи на производството, но не като общ работник, а за да опознае работните процеси. Така по-добре ще внедрява най-добрите технологични решения в проектите си, за да са те по-приложими, по-монтажно способни, по-ефективни. Трябва с помощта на технолога и конструктора на обекта младият специалист да усвои и изработването на първичната документация, от която тръгва производството. Както вече казах, има студенти, които са готови да се справят с всичко това.

Николай ЖЕКОВ