Технически Университет - Варна

Текст: Лъ­че­зар Ге­ор­ги­ев (ка­тед­ра „КНТ“)

„Уни­що­же­ни­е­то на коя да е на­ция не изиск­ва атом­ни бом­би или из­полз­ва­не на ра­ке­ти с да­ле­чен ра­ди­ус на дейст­вие. Иска се са­мо сни­жа­ва­не на ка­чест­во­то на об­ра­зо­ва­ни­е­то и раз­ре­ша­ва­не на из­ма­ма­та от стра­на на уча­щи­те се на из­пи­ти­те. Па­ци­ен­ти­те уми­рат в ръ­це­те на та­ки­ва ле­ка­ри. Зда­ни­я­та се ру­шат в ръ­це­те на та­ки­ва ин­же­не­ри. Па­ри­те се гу­бят в ръ­це­те на та­ки­ва ико­но­ми­сти и сче­то­во­ди­те­ли. Спра­вед­ли­вост­та се гу­би в ръ­це­те на та­ки­ва юри­сти и съ­дии. Кра­хът на об­ра­зо­ва­ни­е­то – то­ва е крах на на­ци­я­та.“

В пуб­ли­ка­ция на ру­мън­ския сайт „Жур­на­лис­ти“ се твър­ди, че гор­ни­ят текст е гра­ви­ран вър­ху пло­ча на вхо­да на уни­вер­си­те­та в юж­но­аф­ри­кан­ския град Сте­лен­бош. То­ва е оп­ро­вер­га­но от сай­та „Сво­бо­да“. Без зна­че­ние да­ли на­ис­ти­на там има та­ка­ва пло­ча или не, ми­съл­та, ко­я­то се твър­ди, че съ­дър­жа тя, е не­съм­не­но ва­лид­на. За ра­дост, на­ши­ят Ака­де­ми­чен съ­вет е при­ел Пра­вил­ник за ака­де­ми­чен ин­те­гри­тет, кой­то под­роб­но опис­ва ака­де­мич­ни­те из­ма­ми и на­ка­за­ни­я­та, ко­и­то се на­ла­гат при раз­кри­ти та­ки­ва. Тук се включ­ва и пла­ги­ат­ство­то, за как­во­то бе от­стра­нен бив­ши­ят ни рек­тор. Кол­ко­то лес­но е то за из­върш­ва­не в днеш­но вре­ме, тол­ко­ва е лес­но и за раз­кри­ва­не със спе­ци­ал­ни­те про­гра­ми за та­зи цел. Вре­ме е да за­поч­нем да ги при­ла­га­ме и за дип­лом­ни­те ни ра­бо­ти, как­то пра­вят на­при­мер във Вроц­лав­ска­та по­ли­тех­ни­ка (вж. §23, т. 13, 14). Но тук по-под­роб­но ще се спрем на из­полз­ва­не­то на съ­вре­мен­на тех­ни­ка за ака­де­мич­ни из­ма­ми на из­пит. За­да­ча­та на пре­по­да­ва­те­ли­те е да по­ви­шим раз­кри­ва­е­мост­та им, ко­е­то би обез­ку­ра­жи­ло склон­ни­те към тях. Оказ­ва се, че има са­мо ед­на стра­на в све­та, къ­де­то из­полз­ва­не­то на та­ки­ва сред­ства е ог­ра­ни­че­но със за­кон. То­ва е Ки­тай. Но про­из­вод­ство­то им не е и Ки­тай за­ли­ва све­та с тях. Мо­же би дъл­го­сроч­на­та цел е це­ли­ят ос­та­нал свят да по­тъ­не в не­ве­же­ство (ко­е­то ве­че за­поч­ва да ста­ва), а об­ра­зо­ван Ки­тай да власт­ва над не­го? Не знам. Но ето за как­ви точ­но сред­ства ста­ва ду­ма, пред­ла­га­ни от мно­го­брой­ни ин­тер­нет-ма­га­зи­ни и у нас (те про­да­ват и де­тек­то­ри за от­кри­ва­не на те­зи уст­рой­ства, по­доб­но на „стък­ла­ря“ във фил­ма „Хла­пе­то“☺).

Об­що има пет гру­пи та­ки­ва уст­рой­ства (вж. на­при­мер спи­съ­ка в „шпи­он­ския“ ма­га­зин „Ди­вер­сант“):

1. Уст­рой­ства, изо­бра­зя­ва­щи текст (ча­сов­ни­ци) или въз­про­из­веж­да­щи звук (хи­ми­кал­ки, кал­ку­ла­то­ри).
2. Мик­ро­слу­шал­ки, вклю­че­ни към зву­ко­въз­про­из­веж­да­щи уст­рой­ства и към та­ки­ва за скри­та свръз­ка.
3. Не­о­ди­мо­ви маг­ни­ти за уш­ния ка­нал с „огър­ли­ца“ на ши­я­та за въз­про­из­веж­да­не / при­е­ма­не на звук.
4. Уст­рой­ства за скри­та свръз­ка – с по­мощ­та на мо­би­лен те­ле­фон (чрез „Blue­tooth“) или ав­то­ном­ни.
5. Скри­ти ка­ме­ри и мик­ро­фо­ни, вгра­де­ни в очи­ла, хи­ми­кал­ки и др. за пре­да­ва­не на въп­ро­са от из­пи­та.

Уст­рой­ства­та от пър­ва­та гру­па, ня­кои от ко­и­то съ­че­та­ни с вто­ра­та или тре­та­та, поз­во­ля­ват ав­то­ном­на ра­бо­та без ра­ди­о­свръз­ка. Все пак при уст­рой­ст­ва­та за зву­ко­въз­про­из­веж­да­не той се пре­да­ва чрез ма­ло­мо­щен ра­ди­о­пре­да­ва­тел до ра­ди­о­при­ем­ни­ци­те в слу­шал­ки­те. То­ва поз­во­ля­ва той да бъ­де за­се­чен. Но мощ­ност­та му е тол­ко­ва мал­ка, че тряб­ва де­тек­то­рът на ра­ди­о­въл­ни (на­при­мер ев­ти­ни­ят „CC308+“) да се при­бли­жи твър­де мно­го до сту­ден­та, при ко­е­то по­след­ни­ят се драз­ни и мо­же да се оп­ла­че пред ръ­ко­вод­ство­то (по­твър­де­но на прак­ти­ка!). Ос­вен то­ва ли­ти­е­во-по­ли­мер­на­та ба­те­рия на на­ми­ра­щи­те се в про­даж­ба де­тек­то­ри е с из­те­къл срок на год­ност. За­мя­на­та ѝ не е тол­ко­ва прос­та – за­по­е­на е за плат­ка­та. Де­тек­то­ри­те не са под­хо­дя­щи и за­що­то за­си­чат и вън­шни ра­ди­о­пре­да­ва­те­ли (напр. в кле­тъч­ни­те стан­ции за мо­бил­на свръз­ка).

Уст­рой­ства­та от вто­ра­та гру­па са срав­ни­тел­но лес­ни за от­кри­ва­не, за­що­то (за раз­ли­ка от тре­та­та гру­па) имат вгра­ден гал­ва­ни­чен еле­мент (не­пра­вил­но на­ри­чан ба­те­рия), ко­е­то ги пра­ви не­до­ста­тъч­но ми­ни­а­тюр­ни, за да бъ­дат на­пъ­ха­ни тол­ко­ва на­дъл­бо­ко в уш­ния ка­нал, че да не се виж­дат. Тук про­б­ле­мът са дъл­ги­те ко­си, ко­и­то мо­гат да за­кри­ват уши­те. Още пре­ди из­пи­та тря­бва да се рег­ла­мен­ти­ра из­иск­ва­не­то за от­кри­ти уши. То­ва пък мо­же да бъ­де при­е­то на нож от ня­кои, за ко­и­то при­чес­ка­та е прекалено важ­на. У нас по­на­сто­я­щем мю­сюл­ман­ски­те за­брад­ки и фе­ре­дже­та са ряд­кост, но при тях съ­що би въз­ник­нал то­зи про­б­лем…

Уст­рой­ства­та от тре­та­та гру­па ра­бо­тят по­доб­но на ви­со­ко­го­во­ри­те­ли­те. Око­ло ши­я­та има „огър­ли­ца“ – бо­би­на, през ко­я­то ми­на­ва про­мен­лив ток със зву­ко­ва чес­то­та. Око­ло нея се съз­да­ва маг­нит­но по­ле, ко­е­то ка­ра не­о­ди­мо­вия маг­нит, по­ста­вен до тъ­пан­че­то, да треп­ти. Раз­ли­ка­та с ви­со­ко­го­во­ри­те­ля е в то­ва, че при не­го маг­ни­тът е не­под­ви­жен, а бо­би­на­та (шпу­ла­та) се дви­жи, до­ка­то при уш­ния маг­нит е точ­но об­рат­но­то.

Ком­плек­тът включ­ва 4 ци­линд­рич­ни маг­ни­та с фор­му­ла Nd₂Fe₁₄B – 2 го­ле­ми и 2 мал­ки. Са­мо мал­ки­те, ко­и­то имат ди­а­ме­тър 3 и ви­со­чи­на 2 mm, мо­гат да вля­зат чак до тъ­пан­че­то. То­ва пред­по­ла­га уш­ни­ят ка­нал да е доб­ре по­чис­тен от уш­на кал, ко­е­то си е ця­ла ме­ди­цин­ска про­це­ду­ра и се пра­ви със спе­ци­ал­ни ин­стру­мен­ти, а не с клеч­ки с па­мук, ко­и­то вмес­то да из­ва­дят „кал­та“, я на­тъпк­ват по-на­вът­ре в ухо­то. (По­на­ча­ло уш­на­та кал е по­лез­на, за­що­то не поз­во­ля­ва на бак­те­ри­и­те да про­ник­нат в уш­ния ка­нал.) Из­важ­да­не­то на маг­ни­та ста­ва със спе­ци­ал­на маг­нит­на пръ­чи­ца, ко­я­то се пъ­ха в ухо­то и го при­вли­ча.

Тук де­бе­ло тряб­ва да под­чер­та­ем, че не пре­по­ръч­ва­ме на ни­ко­го да си пъ­ха маг­ни­ти в уши­те! Но как да раз­бе­рем да­ли са там? Ако са, те са тол­ко­ва на­вът­ре, че не се виж­дат! Еди­ни­ят на­чин е с го­ре­спо­ме­на­та­та пръ­чи­ца. Дру­ги­ят – със спе­ци­а­лен де­тек­тор на маг­нит­но по­ле (напр. „AX-T02“), ка­кви­то съ­що се про­да­ват у нас, но от­кри­ват мал­кия маг­нит на раз­сто­я­ние не по­ве­че от сан­ти­ме­тър, ко­е­то е твър­де мал­ко, ако той е до тъ­пан­че­то. То­зи де­тек­тор ре­а­ги­ра и на про­мен­ли­во маг­нит­но по­ле, ако се при­бли­жи до „огър­ли­ца“, в ко­я­то те­че про­мен­лив ток. Но все­ки опит за по­доб­но дейс­твие ще до­ве­де до не­за­бав­но изключ­ва­не на ус­трой­ство­то от полз­ва­щия го, а и как­то при пръ­чи­ца­та, и тук въз­ник­ва про­б­лем с пре­ка­ле­на­та бли­зост…

Що се от­на­ся до чет­вър­та­та и пе­та­та гру­па, и там опи­ра­ме до от­кри­ва­не­то на ра­ди­о­из­лъч­ва­не­то, про­б­ле­ми­те при ко­е­то бя­ха ве­че опи­са­ни. За съ­жа­ле­ние, не се на­ми­ра­ме на по­ле­то или в пла­ни­на­та. Град­ски­ят ра­ди­о­фон е тол­ко­ва си­лен, че е труд­но да от­кри­ем из­точ­ни­ка на из­лъч­ва­не, без да се при­бли­жим пре­ка­ле­но.

Ал­тер­на­ти­ва на де­тек­то­ри­те е за­глу­ша­ва­не­то на из­полз­ва­ни­те в мо­бил­ни­те свръз­ки ра­ди­о­ди­а­па­зо­ни в из­пит­на­та за­ла. ТУ–Вар­на раз­по­ла­га с та­ки­ва за­глу­ши­те­ли и ня­кои от ко­ле­ги­те до­ри ве­че имат опит с тях. То­ва е ефи­кас­на мяр­ка за всич­ки ус­трой­ства с из­клю­че­ние на ча­сов­ни­ци­те от пър­ва­та гру­па (вж. по-го­ре). Но по-ста­ри­те за­глу­ши­те­ли не под­дър­жат ня­кои от чес­то­ти­те на но­ви­те стан­дар­ти от чет­вър­то по­ко­ле­ние (4G), а имен­но 2,6 и 3,6 GHz. За цел­та тряб­ва да се из­полз­ва по-нов мо­дел, напр. „NT-101D6“ или „JR-109“.

Опи­тът на ав­то­ра со­чи, че за­се­га най-по­пу­ляр­но­то сред­ство за пре­пис­ва­не си оста­ва мо­бил­ни­ят те­ле­фон със сен­зо­рен ек­ран или т. нар. „smart­phone“. Все­ки сту­дент има по­не по един. Ня­кои имат по два и след ка­то ос­та­вят пър­вия (из­клю­чен!) на оп­ре­де­ле­но­то от из­пит­ва­щия за цел­та мяс­то, скри­шом из­полз­ват вто­рия за тай­на свръз­ка с вън­шен „суф­льор“ или прос­то като „пи­щов“. Мно­го раз­про­стра­не­ни са и обик­но­ве­ни­те „пи­що­ви“. Най-чес­то те­ле­фо­ни­те или „пи­що­ви­те“ се раз­по­ла­гат върху дъс­ка­та под чи­на, как­ви­то дъс­ки има в по­ве­че­то от на­ши­те за­ли. Ра­ди­кал­на мяр­ка сре­щу то­ва би бил пъл­ни­ят де­мон­таж на всич­ки та­ки­ва дъс­ки, за­що­то при на­ли­чи­е­то им квес­то­ри­те тряб­ва по­сто­ян­но да ги дър­жат под око при оби­кол­ки­те си из за­ла­та…

Кла­си­чес­ки­те „пи­що­ви“ мо­гат да се на­ми­рат на най-не­ве­ро­ят­ни мес­та. На един от из­пи­ти­те ня­кой бе за­ле­пил с дъв­ка „пи­що­ва“ си за об­рат­на­та стра­на на дъс­ка­та на чи­на, ко­е­то го пра­ве­ше тру­ден за от­кри­ва­не.

Раз­би­ра се, кол­ко­то и как­ви­то и мер­ки да се взе­мат, не мо­гат да се от­кри­ят всич­ки въз­мож­ни сред­ства и ме­то­ди за пре­пис­ва­не. Пре­пис­ва­чи­те са без­край­но из­об­ре­та­тел­ни. (Ако тру­да, хвър­лен за под­го­тов­ка на пре­пис­ва­не­то, го бя­ха хвър­ли­ли за ре­ал­на под­го­тов­ка за из­пи­та, си­гур­но щя­ха да са от­лич­ни­ци!) При съм­не­ние за пре­пис­ва­не (под­сказ­ва­не) из­пит­ва­щи­ят мо­же да под­ло­жи сту­ден­та на прост тест – да обяс­ни да­де­но по­ня­тие, ко­е­то е на­пи­сал, или да про­че­те ня­коя из­пи­са­на стра­ни­ца и пос­ле да се опи­та да я на­пи­ше на­но­во. То­ва пред­по­ла­га на­ли­чие на вре­ме за ус­тен из­пит. За съ­жа­ле­ние на­пос­ле­дък все по-чес­то се пла­ни­рат из­пи­ти на 2 или до­ри 3 сту­дент­ски гру­пи на­вед­нъж, при ко­е­то пре­по­да­ва­те­ли­те са в цайт­нот и из­пи­тът ос­та­ва са­мо пис­мен. Но и на уст­ния из­пит при на­ли­чие на мик­ро­фон и слу­шал­ки съ­що мо­же да се под­сказ­ва от вън­шен „суф­льор“. За­то­ва най-ефи­ка­сен си ос­та­ва тес­тът с пов­тор­но­то из­пис­ва­не на стра­ни­ца, опи­сан по-го­ре.

Доб­ре е още на пър­ва­та лек­ция да се обя­вят ус­ло­ви­я­та за про­веж­да­не на из­пи­та, вклю­чи­тел­но де­ли­кат­ни­ят въп­рос за оти­ва­не­то до то­а­лет­на­та. То­ва се из­полз­ва от ня­кои сту­ден­ти за тай­на сре­ща или свръз­ка със „суф­льор“, за­то­ва е доб­ре да се спаз­ва пра­ви­ло­то от кан­ди­дат-сту­дент­ски­те из­пи­ти – през пър­ви­те два ча­са или до пре­да­ва­не­то на тет­рад­ка­та (ко­е­то на­стъ­пи пър­во) да не се раз­ре­ша­ва оти­ва­не­то до то­а­лет­на­та, а след то­ва да мо­же да се оти­ва са­мо с при­дру­жи­тел, и то един по един. (Бол­ни­те сту­ден­ти, за ко­и­то два ча­са въз­дър­жа­не са не­по­сил­ни, тряб­ва да се обаж­дат пред­ва­ри­тел­но, за да бъ­де на­пра­ве­но из­клю­че­ние за тях…)

Ня­кои смя­тат, че пре­ка­ле­но стро­ги­те мер­ки на из­пи­ти­те ще от­ка­жат ня­кои сту­ден­ти от след­ва­не­то при нас. Но ста­тис­ти­ка­та от за­дъл­жи­тел­ни­те обаж­да­ния на сек­ре­тар­ки­те до всич­ки от­пи­са­ли­те се сту­ден­ти со­чи дру­го. Ог­ром­на­та част от тях се от­каз­ват не по­ра­ди слаб ус­пех, а прос­то по­ра­ди пре­мест­ва­не на дру­го мяс­то или в чуж­би­на. Ос­вен то­ва сме да­ли въз­мож­но­ст да се от­ла­гат не­ог­ра­ни­чен брой из­пи­ти. Има слу­чаи на де­сет­ки (!) от­ло­же­ни из­пи­ти, ко­и­то сту­ден­тът пос­ле се мъ­чи да взе­ме за ед­на сед­ми­ца в пос­лед­ния въз­мо­жен мо­мент – в края на IV курс. То­ва е не­въз­мож­но, но до­то­га­ва ние сме си по­лу­ча­ва­ли бюд­жет­ни­те сред­ства…

Да се вър­нем от­но­во към мо­бил­ни­те те­ле­фо­ни. Те пре­чат не са­мо при из­пи­ти­те. И на лек­ции сту­ден­ти­те ма­со­во си иг­ра­ят с тях, вме­сто да вни­ма­ват. Про­б­ле­мът е, че те ве­че свик­ват с тях от мал­ки и не мо­гат да си пред­ста­вят и един час от жи­во­та си без тях. Про­сто са се срас­на­ли с тях! За­то­ва на­при­мер про­фе­сор Ми­лош Вец от Ви­ен­ския уни­вер­си­тет за­бра­ня­ва из­пол­зва­не­то им (а съ­що и на пре­но­си­ми­те ком­пют­ри) по вре­ме на лек­ции, за­що­то раз­ва­лят учеб­на­та ат­мо­сфе­ра. За­бра­на­та спо­ред не­го има бла­го­твор­но въз­дейст­вие.

По въп­ро­са с ака­де­мич­ни­те из­ма­ми са пра­ве­ни дос­та из­след­ва­ния, напр. от Мен­гис­ту Ана­гау (2019 г.). И за да за­вър­шим те­ма­та със „за­вист­ли­ва“ нот­ка, ки­тай­ски­ят вест­ник „Шан­ха­ец“ да­ва край­ни при­ме­ри за бор­ба сре­щу пре­пис­ва­чи­те в Ки­тай – вест­ни­ци на гла­ви­те, из­пи­ти в бу­ря на от­кри­то и сле­де­не на 1200 уче­ни­ка с би­но­кли от 80 учи­те­ли. За­що­то ки­тай­ски­те уче­ни­ци „за­сра­ми­ли КГБ“ и из­полз­ва­ли го­ре­спо­ме­на­ти­те очи­ла, хи­ми­кал­ки, огър­ли­ци и мик­ро­слу­шал­ки и до­ри мик­ро­фон в бу­тил­ка и ра­ди­о­при­ем­ник в порт­мо­не! Но там с тези не­ща се за­ни­ма­ва по­ли­ци­я­та – на­ли Ки­тай е един­стве­на­та дър­жа­ва, за­бра­ни­ла упо­тре­ба­та им!

Ака­де­мич­ни­те из­ма­ми са про­б­лем при из­пи­ти и кон­трол­ни ра­бо­ти, но те от­не­мат мал­ка част от вре­ме­то ни. Ос­нов­но­то вре­ме в учеб­ния про­цес оти­ва за ла­бо­ра­тор­ни­те уп­раж­не­ния. Там се из­пра­вя­ме пред друг про­б­лем – ван­да­лиз­ма. Не ед­на и две са из­по­чу­пе­ни­те кла­ви­а­ту­ри по­ра­ди опи­ти за ва­де­не и пре­на­реж­да­не на кла­ви­ши и ва­де­не на кра­че­та­та и по­вре­де­ни­те мо­ни­то­ри по­ра­ди груб на­тиск с пръс­ти и ле­пе­не на дъв­ки вър­ху ек­ра­на. (Ко­ле­ги­те от не­ком­пю­тър­ни­те ка­тед­ри си­гур­но мо­гат да да­дат мно­го дру­ги при­ме­ри.) Ра­ди­ка­лен ме­то­д за бор­ба с то­ва урод­ли­во яв­ле­ние е мон­ти­ра­не­то на ви­де­о­ка­ме­ри във вся­ка за­ла и не­пре­къс­нат ви­де­о­за­пис, от кой­то да мо­же да се ви­ди ли­це­то на ван­да­ла. (12 ком­пю­тъ­ра са мно­го по-скъ­пи от 1 ка­ме­ра!)

За­се­га ав­то­рът не е из­мис­лил ни­що по-ум­но от то­ва да по­ста­ви гор­ния „та­пет“ на но­ви­те ком­пют­ри в ед­на­та от за­ли­те, без пра­во на по­тре­би­те­ля да го про­ме­ня. Да­ли ще има ефект, не се знае. Да­но по­не да ня­ма от­ри­ца­те­лен ефект! Ван­да­лът съ­вест ня­ма, а за съ­жа­ле­ние по­ве­че­то ня­мат и страх. Опи­ват се от раз­ру­ши­тел­ни­те си дейст­вия. Тряб­ва да има пред­вид все пак, че при за­ла­вя­не на мяс­то към тях мо­же да се при­ло­жи чл. 325 от На­ка­за­тел­ния ко­декс (НК), от­на­сящ се до ху­ли­ган­ство­то, на ко­е­то е рав­но­си­лен ван­да­лиз­мът. Ос­нов­ни­ят про­б­лем е, че при лип­са на кан­ди­дат­сту­дент­ски из­пит при нас мо­же да по­пад­не все­ки, до­ри ду­шев­но­бол­ни хо­ра. Един та­къв с кир­ка тряб­ва­ше да бъ­де ус­ми­рен от ко­ле­ги. За ра­дост не се стиг­на до ин­ци­дент.

В НК има, раз­би­ра се, пред­ви­де­но на­ка­за­ние и за краж­ба (чл. 194). През го­ди­ни­те са ни кра­ли как­во ли не – от топ­че­та на миш­ки и маг­нит­ни лен­ти на пло­тер до па­ме­ти и ком­пют­ри. В за­ли­те със ста­ра тех­ни­ка ня­ма опас­ност да я от­крад­нат. В ос­та­на­ли­те има и за­то­ва е доб­ре ком­пют­ри­те да не мо­гат да се от­ва­рят с голи ръце. За цел­та тряб­ва да се за­клю­чат или по­не вме­сто ка­ти­нар да се сло­жи болт с гай­ка. В не­ком­пю­тър­ни­те ка­тед­ри ко­ле­ги­те си­гур­но съ­що мо­гат да се оп­ла­чат от как­ви ли не краж­би. И за да за­вър­шим „оп­ти­мис­тич­но“, на­пос­ле­дък краж­би­те на­ма­ля­ха. Кра­де се са­мо то­ва, ко­е­то спо­ред кра­де­ца би мог­ло да се из­пол­зва за из­гот­вя­не на „пи­що­ви“, а имен­но… пап­ки­те за ла­бо­ра­тор­ни уп­раж­не­ния. Да ги за­ко­вем за ма­си­те ли то­га­ва?! Или про­сто да не пол­зва­ме пап­ки, а да про­жек­ти­ра­ме всич­ко с про­ек­тор?! Ре­то­рич­ни въ­про­си…