Технически Университет - Варна

Защо след две студентски години в Англия Симеон Генков предпочете да продължи образованието си в ТУ – Варна

В университета в Нюкасъл, Англия, Симеон взема с лекота кандидатстудентските изпити по математика и английски език и записва „Корабостроене и морска техника”. За желанието да учи в чужбина няма материални пречки, защото баща му е помощник-капитан на кораб и семейството може да отделя нужните 3125 паунда годишна такса плюс съответните средства за бита. Младежът няма съмнения, че техническата учебна база в Нюкасъл е по-добра от нашата, а и като млад човек иска да опознае един различен свят. Привлича го и възможността да упражнява английския си език в съответната среда.
Надеждите са големи, пътят пред него е открит.

Бакалавър Симеон Генков

─ Какви бяха, Симеоне, първите ти впечатления от учебния процес в Нюкасълския университет?
─ Като начало се убедих, че това е едно много подходящо за обучение място с множеството си факултети, катедри, специалности по многостранни учебни направления, което разполага с отлични удобства за преподаватели и студенти. Голямата ми изненада обаче дойде от образователното ниво на английските ми колеги в курса. Познанията им по математика и физика бяха крайно ограничени и те се справяха трудно. Преподаваният материал започна от най-базовата математика, буквално кое е плюс, минус и действия като примерно 15 делено на 3 е равно на … Наистина, аз съм завършил Математическата гимназия във Варна, но не се съмнявам, че всеки наш средношколец има по-добри математически познания от английския.
Занятията ми станаха безинтересни и започнах да помагам на колегите си, а те постоянно ме търсеха за решаване на задачи. В часовете по математика ни събираха студенти от много специалности с преподаване на този общ предмет и просто ме беше срам да вдигна ръка и да изляза да решавам такива елементарни задачи. Китайските, сингапурските и други чуждестранни студенти също нямаха проблеми с математиката и не криеха разочарованието си.
─ Едва ли точно това е единствената причина да напуснеш Нюкасъл.
─ Проблемът на английските студенти все пак си беше техен, а и с времето започнаха да се справят донякъде. Прилагаха се обаче различни оценъчни критерии спрямо тях и мен, спрямо поляците, румънците. Примерно, помагал съм на английски колега за дадена курсова работа, отстранявал съм грешки и знам, че моята курсова определено е по-стойностна, но в крайна сметка ми се поставя по-ниска оценка. Обидно е. Преглъщах и това, въпреки че хората, на които съм помагал, след такива оценки ме гледаха високомерно. А главната причина за решението ми да напусна Нюкасъл бе невъзможността да съчетавам теорията с практиката, което за мен е изключително важно. Имам предвид, че всичките ми опити да си намеря фирма, където да карам стаж, се оказваха мисия невъзможна. Докато английските колеги биваха приемани без проблем за стаж от фирмите. Всъщност и практическите упражнения в университета бяха крайно недостатъчни, защото в едно занятие се съчетаваха няколко теми. Теорията също се преподаваше в ограничен вид – няколко теми в един час, и всичко това беше следствие от факта, че обучението по корабостроене в бакалавърска степен там трае само три години, докато у нас е четири. Но обидното отношение не се отнасяше само до стажа. Дипломирани в Англия мои познати българи не успяваха да си намерят постоянна работа по специалността, за разлика от англичаните.
─ Какво беше отношението на преподавателите в университета?
─ Какво би трябвало да бъде, разбрах едва когато започнах във варненския Технически. Тук няма проблеми за личен контакт с преподавателите ни извън лекциите и упражненията. С часове са ми обяснявали допълнително неща, които ме затрудняват. А в Нюкасъл контактите с преподавател са възможни само по електронен път. В началото опитвах да помоля за някои лични разяснения върху преподадения материал. „Задайте си въпроса на имейла ми” – казваха любезно. Отговорът обаче идваше след ден-два , когато вече ме занимаваха нови теми. А като получиш краткия им отговор, това, естествено, поражда нов твой въпрос и отново се чака с дни. Несравнимо по-полезен е, разбира се, контактът очи в очи.
─ Квартирният проблем?
─ На първо време след пристигането си преспивах в един хостел – по 30 души в голямо помещение, общи санитарни възли и т.н. Бързах да се изнеса от там, затова първо си потърсих квартира. Не се оказа лесна работа, но намерих срещу 64 паунда на седмица. Смятах впоследствие да кандидатствам за общежитие, обаче се отказах, защото за моя изненада там се оказа двойно по-скъпо. Но и да не беше това, в никакъв случай не бих отишъл. Случваше се да посещавам приятели българи в две от общежитията и ми стана ясно какво е там. Битовите условия бяха добри – отделна стая за всеки, но нямаше никаква възможност да се чете, да се учи. При английските студенти течеше един постоянен купон с много пиене, много крясъци до среднощ. После тръгваха по баровете и рано сутрин се връщаха също толкова шумно. (б.а. - известни са алкохолните „подвизи” на английски младежи в нашия Слънчев бряг ) Чуждестранните студенти в общежитията се принуждаваха да четат в библиотеките.

Симеон се чувства отлично сред колегите си в ТУ-Варна

─ Разбираемо е защо не си продължил в английски университет.
─ Като се връщах от Нюкасъл във Варна по празници, ваканции, започнах да разпитвам приятели какви са условията за подготовка в Техническия тук. Разбрах, че теорията и практиката вървят ръка за ръка, с достатъчно часове, с нужното внимание от страна на преподавателите, с добра материална база и въобще с всичко необходимо за нормален учебен процес. И реших, че нямам причина да остана в Нюкасъл.
Кандидатствах в Техническия, но поради някакви неуредици от английска страна да потвърдят тамошното ми двегодишно обучение, се наложи да взема тук изпитите, които съм положил през онези две години, за една. И сега съм в трети курс в същата специалност - „Корабостроене и морска техника”. Изкарах и първия си тримесечен стаж във варненския клон на сингапурската фирма „Кеппел ФЕЛС Балтек”, където научих изключително полезни за мен неща по специалността. И дори вече ме приеха на постоянна и платена работа във фирмата, успоредно с учението в университета.
─ Как виждаш професионалното си бъдеще след дипломирането?
─ Фирмата осигурява година-две практика в Сингапур, а след това бих искал да остана за постоянно на работа към нея и да се усъвършенствам максимално в областта на корабостроенето.

Николай ЖЕКОВ