Лекции на проф. Георги Попов от ТУ – София, пред студенти и преподаватели от Машинно-технологичния факултет на ТУ – Варна

Проф. дтн Георги Попов, ръководител на катедра „Технология на машиностроенето и металорежещи машини” при ТУ София, изнесе две лекции пред варненските си колеги от сродната университетска катедра.

Професорът е носител на златната значка на нашия университет и на златен медал на своя университет. Председател е на НТС по машиностроене, член и единствен представител на България в Международния съюз по машиностроене. Член е на редколегиите на международни научни списания.
Има публикувани над 220 научни статии в 13 държави на 4 езика. Издал е 22 книги на български и немски езици в областта на производствената техника в машиностроенето, включително четирилогията с най-съвременни знания „Металорежещи машини”.

Проф. Попов говори пред варненските си колеги

В лекцията на тема „Машиностроителната техника – настояще и бъдеще” проф. Попов разгледа съвременното състояние на инструменталните машини по отношение на тяхната работна точност, производителност, гъвкавост, универсалност, иновативност, сигурност, диагностика, екологичност, естетичност и др., като очерта тенденциите в тяхното развитие.
Лекцията на тема „Машиностроенето от индустриалното общество до обществото на знанието” провокира слушателите с поставения въпрос защо днес всички говорят за модерните технологии: компютърни, комуникационни, информационни, био-, микро-, нанотехнологии и др., а рядко се споменават класическите машиностроителни технологии. Нима те вече нямат место в нашия свят? За да отговори на такива съмнения, проф. Попов направи преглед на развитието на компютърните и комуникационните технологии до наши дни, обосновавайки се, че тези два клона, развивали се успоредно, днес вече са обединени в новото информационно общество.


Четири степени на развитие на обществото

В течение на изложението си лекторът проследи развитието на науката, организацията, техниката и технологиите в индустриалното общество, господствали в последните 250 години. „Машиностроенето е поставило основите на индустрията – обобщи той, но неговото развитие е било успешно благодарение на създаването и развитието на други клонове – електротехника и електроника, организация и управление, информатика и т.н. Важно место в това развитие през последните десетилетия даде приложението на методите на изкуствения интелект.”
Един от основните въпроси в лекцията бе посветен на

интелигентните методи, при проектиране на машиностроителни изделия.

Авторът сподели опита на катедра ТМММ при ТУ – София, в тази област чрез примерни приложения на такива методи – размита логика, мрежи на Петри, обобщени мрежи и др. Интерес предизвика и изложението за едно от перспективните направления в машиностроенето, заложено в европейската и американската „Програма 2020” - реконфигуриращото се производство. В аспекта на производствените системи то дава решение на въпроса как да се постигне благоприятно съчетание от висока производителност и висока гъвкавост.
Гост-лекторът сподели и резултати от изследванията на ръководения от него международен научен консорциум по „Реконфигуриращи се производствени машиностроителни системи”, в които важно место заемат методите на изкуствения интелект. Даде и отговор на въпроса

къде е мястото на машиностроителните технологии.

Те са в основата на „технологичната къщичка” и като неин фундамент спомагат за развитието на всички модерни технологии – компютърни, комуникационни, информационни и т.н. Но развитието на информационните технологии заздравява и издига технологичния фундамент, за да се стигне до четвъртото общество – обществото на знанието.

Къщичката на технологичното развитие

Онагледени с богат илюстративен материал, включващ и множество видеофилми, лекциите на проф. Георги Попов, проследени с интерес от аудиторията, отвориха широк прозорец към миналото, настоящето и бъдещето на машиностроителните технологии, една от гаранциите за прогреса на човечеството.

Никола СТЕФАНОВ