Технически Университет - Варна

Един от проблемите на висшето ни образование е свързан с прилива на млади преподавателски и научни кадри при неизбежната смяна на поколенията. За част от „старите изпитани бойци” настава време да се оттеглят, но мнозина от възможните им заместници оглеждат алтернативни посоки за реализация.
Добрата новина за ТУ – Варна, е, че наред с минусите си тази ситуация в много случаи допринася за качествен подбор на неговите нови кадрови попълнения. Показателно е кариерното развитие на 27-годишния асистент, преподавател в катедра „Теоретична и измервателна електротехника” Христо Живомиров.

Ас. инж. Живомиров извежда формули за студентите си

– Професионалното развитие на всеки до голяма степен се предопределя от заложеното в него още на старта. Как се случи това при Вас, ас. Живомиров?
– Завърших Техникума по електротехника във Варна, специалност „Промишлена електроника”. Но първият тласък към инженерното образование дойде от дядо ми – военен бордови инженер, под чието влияние започнах да действам с поялника още преди да съм се научил да пиша. И за мен беше естествено да кандидатствам в Техническия университет, защото вече бях зареден с любов към електрониката, радиотехниката. Кандидатствах единствено за специалности тук не само защото съм варненец, а защото бях „разузнал” за качествата на обучението в университета.
И двете образователни степени – бакалавърска и магистърска – на специалността „Комуникационна техника и технологии” (КТТ) завърших със златни значки и пълно отличие (само в първи бакалавърски курс допуснах 3 петици).
– Доколко университетът отговори с взаимност на любовта Ви към електрониката?
– Имах шанса да попадна на отлично подготвени преподаватели и научни работници, чрез които осъзнах колко е привлекателна работата им, и си пожелах да ги последвам в професията, защото я осъзнах като свое бъдеще. Особено много дължа на преподавателя си доц. Росен Василев, сега зам.-ректор, който оцени интересите ми и ме покани някак по приятелски да се отбивам в кабинета му винаги, когато мога, за да говорим не само по научни, а и по житейски теми. Мотивиран бях и от контактите си със сегашния научен ръководител на дисертацията ми доц. Екатеринослав Сираков и от другите ми преподаватели. И реших, че би било чудесно да остана на работа в университета, да напредвам в научните изследвания, които ми бяха станали много интересни. Почувствах и желание да споделям придобитите от мен знания с млади хора, осъзнали целите, които преследват. Затова без колебание подадох документи за докторантура в същото направление „Теоретични основи на комуникационната техника”. Издържах с отличие изпита и тъй като тогава се откри място в катедра „Теоретична и измервателна техника” (ТИЕ), отговаряща на интересите ми в областта на слаботоковите измервания, на обработката на сигнали, постъпих там като асистент. А докторант съм към катедра КТТ.
– Любопитен е преходът от обучаван към обучаващ. Как се предава щафетата?
– Стилът на работа, който възприех от преподавателите си, сега се стремя да прилагам и към моите студенти. Държа на индивидуалната работа с тях, при която най-добре се изчистват пропуските в училищното им образование. Така с по-малко време се предават повече знания. И студентите ми отговарят с желание, със заинтересованост. С най-увлечените да усвояват материята, а такива се откроиха от катедрите КТТ, „Роботика и мехатроника”, „Електроника”, контактите ни извън лекции и упражнения са всекидневие. Както аз като студент спечелих първо място на студентска научна сесия в университета, така сега мои студенти спечелиха първо и второ място. В екипа за научни изследвания, с който работя съвместно с доц. Росен Василев, с гл. ас. Ивайло Неделчев, се стремим да привличаме тези млади хора още отсега към научна дейност. Силно впечатление ми прави амбицията, с която се включват, идеите, които споделят, и желанието им да ги реализираме. За мен те са просто по-младите колеги, с които упражняваме една и съща професия.
– Общуването Ви с тях само на професионална основа ли е?
– Близостта ни по възраст означава и по-близко светоусещане, по-близки увлечения, културни интереси. Аз не само обичам да слушам електронна музика, но и композирам, по-скоро за лична употреба (б.а. – засега). Заинтересувах с тази музика и някои от студентите си. Тъй като обичам да чета и художествена литература, особено романите на Дан Браун, на двама от наградените на научна сесия подарих последния роман на автора „Ад” и се оказа, че и те като мен бяха много впечатлени от тази наистина стойностна творба, прочитайки я на един дъх.
– Реализираха ли се подходящо състудентите Ви, завършили Вашата специалност?
– Повечето си намериха подходяща работа в наши фирми като програмисти, мениджъри и въобще по дейностите на маршрутизирането и управлението на информационния поток. Малка част тръгнаха да търсят късмета си в чужбина, за да преследват бързо материално замогване. Сега моите студенти ме питат защо не съм направил същото и аз. Отговарям им убедено с народната мъдрост, че камъкът си тежи на мястото, че не е добра идея да се превърнеш в дърво без корен. Специализация в чужбина – разбира се. Но после се върни и приложи възможностите си тук, щом се чувстваш добре подготвен за професията си и щом обичаш родината си. И всичко ще си дойде на мястото.
– По какъв начин виждате кариерното си развитие нататък?
– Първата стъпка е да защитя докторската си дисертация, а следващата – да се хабилитирам. Тези възможности са ясно очертани във вътрешните правилници на университета. Както го е казал Наполеон, „Всеки войник трябва да носи маршалския жезъл в раницата си”. Поставена на университетска плоскост, тази максима означава, че ако не мечтаеш за професорска степен, значи са ти малки мечтите. И по-добре се откажи от преподаване и наука.
– Какъв е възрастовият баланс в двете катедри, към които имате отношение – КТТ и ТИЕ?
– Имам достатъчно на брой много добре подготвени млади колеги. Все още нехабилитираните (поради възраст и малък стаж) са значително повече от над 50- годишните. Един от факторите за това е финансовата мотивация на докторантите, на които в нашия университет е дадена възможност наред с подготовката на докторантурите си да бъдат и преподаватели, ако пожелаят. Другата възможност за допълнителни лични доходи е участието в местни, национални и международни проекти. Например наскоро спечелихме научен проект с колегата докторант Илиян Илиев и ръководителя ни доц. Сираков. Илиян е завършил ВВМУ, но предпочете да запише магистратура и докторантура тук, като вече води упражненията на студентите по аудиотехника. Приложенията на тази техника, освен познатите, са и в медицинския скенинг на тялото с ултразвук, в съвременната военна ракетна подготовка и т.н. Илиян и другите ми млади колеги също са се насочили към научноизследователската работа.

Докторант Илиев в подготовка за поредното упражнение със студенти

Вярно, т.нар. компютърни специалности сега по-лесно осигуряват кадровите си попълнения, но залог за добрите кадрови решения във всички университетски направления и специалности са мисленето и действията в перспектива на академичното ни ръководство.

Николай ЖЕКОВ