Технически Университет - Варна

Третокурсници от специалността „Компютризирани технологии в
машиностроенето” допълват обучението си с производствени умения

Теорията и практиката са скачени съдове, които постоянно трябва да преливат един в друг. Детелина, Теодора, Самвел, Александър, Георги, Пламен, Иван преливат университетските си знания в едно от халетата на „Черно море” АД. Учат се да произвеждат детайли, включително на супермодерната металорежеща машина HAAS, трупайки безценен производствен опит.

(От ляво надясно) Прави: Самвел, Георги, Детелина, Теодора, Пламен.
Седнали: Александър, докторант инж. Илиян Илиев

На съвременни машини с програмно управление дружеството произвежда главно радиолокационна техника с гражданско и военно предназначение. Продукцията му обслужва надеждно с улавящите си антени цялото ни черноморско крайбрежие, летища, военни обекти, Военноморския флот, Гранична полиция. Произвеждат се дори резервни части за автомобили, медицинска апаратура, печатни платки.

Детелина: Мои близки приеха с изненада избора ми да уча машинно инженерство – не било за жени. Те просто не познават съвременните технологии и днешните програмни компютризирани машини. Било мръсно в цеховете, не както в един офис... Е, уверихме се, че тук не е мръсно. Но в офиса работата е статична, липсват движението, разнообразието. Тук изпитваш удовлетворението да създаваш реални, полезни неща.
Самвел: Лесно ни е сега на машините и с компютъра, защото преподавателите ни в университета ни бяха подготвили много добре. Нямаше как да ги изненадаш с някой въпрос и да не получиш задоволителен отговор. А в цеховете сега се запознахме и с машини, много от които ги няма в университетските лаборатории. Но нали системите са унифицирани, познаваш ли по-старата техника, бързо овладяваш и новата.
Теодора: През първите дни определяхме машините само като жълти и зелени. Но вече се научихме да работим с тях, въпреки че никак не са малко и все различни. Много добре е, че виждаме последователността на целия производствен цикъл: в леярната, в термичния отдел, в галваничния, в конструктивния, в технологичния.

Изказаните мнения на другите практиканти от „великолепната седморка” до голяма степен покриват тези на тримата им колеги. Характерното е, че

наставникът на тези момичета и момчета инж. Илиян Илиев,

който ръководи работата им в цеховете, също като тях се обучава в ТУ - Варна. Преди 10 години, още като бакалавър, каквито са подопечните му в момента, той постъпва на платена работа в „Черно море” АД като настройчик и още оттогава съвместява университетската с производствената си подготовка. Междувременно завършва с пълно отличие магистърската специалност „Компютърни технологии в машиностроенето” и в момента е докторант по нейната програма.
„Много съм доволен от познанията и старанието на студентите от тази група по време на стажа – споделя инж. Илиев. – Той се осъществява по европейски проект от общо 240 часа (не повече от 8 часа дневно) и е много добре платен. Темата е „Програмиране на металорежещи машини с ЦПУ”. Младежите създават съответните управляващи програми и ги въвеждат в системата за управление на машината. Проследяват целия производствен цикъл по пътя на изделието от проектирането му, през отливането на заготовката, през механичната й обработка, галваничното покритие (ако е нужно), през термичната обработка та до боядисването.

Съвременният тандем „произвеждаща машина – компютър”

По-късно групата ще проведе и специализираща практика в рамките на 120 часа – уточнява наставникът, ─ а аз ще поема тук за практика друга група. Основно правило в подготовката по време на стажовете е, че в никакъв случай не трябва да са за сметка на обучението в университета. Провеждат се само когато стажантите нямат лекции или упражнения, само до 17 часа, без събота и неделя. По време на учебните семестри те понякога идват в цеховете, макар и само за по 2-3 часа, през свободното си време. Повечето от тях бързо опознаха работата с машини като HAAS FV-3, ДЕКЕЛ ДС 030, ЦУГАМИ, ВАЙЛЕР,СИТИЗЕН и пр.”
Инж. Илиев разказва с увлечение както за работата си в „Черно море” АД, известен в миналото като Радиозавода, така и за задълженията си като докторант в университета. Някога в завода са работели около 5000 души, сега в дружеството се трудят между 400 и 500. Производството е намалено като количество, но не и като качество - напротив. Но редукцията се диктува от свитите през последните години пазари. А възможностите за модерни производства с навлизането на новите технологии силно са се увеличили. Част от продукцията на дружеството е с по-добри показатели от предлаганото на световните пазари. Или е с категорично доказали се собствени аналози. Но, за съжаление, някои от изделията се внасят. Вероятно са нужни корекции в държавната политика.

Инж. Илиев показва готова локация за кораб. Горе – радиолокационна антена

„Совалката” на инж. Илиев между заводския труд и задълженията по докторската защита, освен полаганите изпити, включва и задължителните 60 часа лабораторни упражнения със студенти в университета, включително и с програмни машини. Така младият докторант интегрира теоретичната си подготовка с производствената. Коя от двете ще избере в бъдещото си кариерно развитие – научната и преподавателската работа или заводската – е въпрос на избор, на бъдеще. Важното за него, за съпругата му и дъщеричката Дария е, че той има този надежден избор и че със системен труд си е създал основа за съзидателна дейност.
Освен инж. Илиев с малки изключения

и другите работещи в дружеството инженери са възпитаници на ТУ-Варна.

Те постоянно съдействат на стажантите. Колкото до самата стажантска група, твърде любопитно е твърдението на наставника им: „Понякога не мога да ги изгоня от машините. В 17 часа идва краят на работния ден, аз трябва да отивам на изпит по английски език в университета, а някои не искат да си тръгват. Интересно им е, искат да усвояват още и още. Разбира се, засега не мога да ги оставя сами при тази толкова сложна техника.”
Владеенето на технически английски! Съвременният инженер не може да мине без него, защото металообработващите машини непрекъснато се модифицират и фирмите производителки изпращат описания, чрез които могат да се опознаят нововъведенията.
Учение през целия живот – такава е днес формулата на успеха и младите инженери, които я следват, могат да са спокойни за професионалната си реализация в постоянно откриващите се нови производствени фирми.

Николай ЖЕКОВ