КОРАБНИТЕ НИ ИНЖЕНЕРИ СТАНАХА ЛЕСОВЪДИ ПРЕЗ СЕДМИЦАТА НА ГОРАТА
- Детайли
- Категория: ТехнокулТУра ТехнокулТУра
- Публикувана на 11 Април 2016 11 Април 2016
Когато се зароди градивна идея, непременно ще се намерят и добри изпълнители. Деканът на Корабостроителния факултет доц. д-р Пламен Дичев неотдавна е предложил на колегите си от катедрите да отбележат Седмицата на гората със засаждане на паркови дървета върху терена пред Учебен корпус. Ползата от такова начинание не е нужно да се обяснява.
Случайно ли е дошло предложението? Малцината свидетели на друг подобен акт, свързан с доц. Дичев, знаят, че идеята не е случайност, а пореден израз на природолюбие. Преди 3 години той организира засаждането на 8 брезички в близост до един от входовете на университета и те днес са като зелено преддверие към обширния университетски парк с над 50 дървесни и храстовидни видове.
През 1925 г. министрите на просвещението и на земеделието на България обявяват първото честване на Седмица на гората, съпроводено от залесителни дейности по голи хълмове в различни местности на страната. Девет десетилетия по-късно традицията, провеждана в национален мащаб с посланието за 2016 година „Подобри гората”, намери продължението си и в парка на ТУ – Варна.
Кои бяха организаторите и изпълнителите на зеления проект?
Съществен дял в осъществяването на първоначалната идея несъмнено имат ръководителите на 6-те катедри на факултета, доцентите Хараланов – „Корабостроене”, Костова – „Корабни машини и механизми”, Койчев – „Корабоводене, управление на транспорта и опазване чистотата на водните пътища”, Хаджидимов – „Топлотехника”, Крачунов – „Екология и опазване на околната среда”, Пламенов – „Растениевъдство”. Но най-съществена е заслугата на студента бакалавър от задочно обучение Добри Добрев, който осигури безвъзмездно по едно дръвче за всяка катедра. Задочникът от наскоро присъединилата се към факултета катедра „Растениевъдство” в момента усвоява специалността „Агрономство” и работи във фирма за озеленяване. Твърде важно е било също съдействието по организацията на засаждането и на асистентките от същата катедра Павлина Атанасова и Надя Даскалова.
На старт ръководителите на катедрите и деканът доц. Дичев (в средата).
За някои може би е изненада, че тъкмо корабостроители и корабни навигатори подеха и осъществиха инициатива университетският парк от 110 декара площ все повече да се превръща в екологично средище не само за академични нужди, а и за място за игри на деца, за отдих на възрастни. Привлекателната сила на парка е чистият въздух, а е известно, че кислородът в природата се произвежда както от горите, така и от планктона в океаните. Може би тъкмо този факт е спойката между корабните специалисти с горите.
Кипи усилен лесовъден труд.
Естествено беше професионалните дейности по засаждането да се извършат при указанията и контрола на ръководителя на катедра „Растениевъдство” доц. Драгомир Пламенов. Той обясни на колегите си под сянката на кои паркови видове ще отморяват след време преподаватели, студенти, майки с деца. Доставени за засаждане са по 2 дръвчета от широколистните видове чинар, ясен, копривка. Те достигат внушителна височина с широки корони, изясни доцентът.
Засаждането започна с голямо въодушевление, като всяка катедра копа старателно и полива с вода своето си дърво. Към всяко от тях по-късно ще се добави обозначение за вида и катедрената принадлежност, като израстването му ще е грижа и престиж за съответните преподаватели и студенти.
Като за финал на доброто зелено начинание участниците засадиха красив аризонски кедър – парков вид с величествена стволова осанка. Изправен пред сградата на Учебен корпус редом до корабна котва, прекосявала морета и океани, той беше обявен от корабниците за символ на факултета.
За спомен при факултетния символ „аризонски кедър”.
В просторния парк на университета има още не малко свободни площи за засаждане. Затова нека да не се забравя народната мъдрост, че „който не е засадил поне едно дърво през живота си, все едно не е живял”.
Имат думата и другите факултети.
Николай ЖЕКОВ