Технически Университет - Варна

Беше недалечната 2011 година, беше април, беше изминал половин век от полета на първия земен човек в Космоса. Нашият университет имаше високата чест да посрещне високи космически гости. Епохалният за човечеството юбилей отпразнувахме заедно с руския космонавт Юрий Гидзенко, с руския проектант на орбитални станции Вячеслав Родин, с втория български космонавт Александър Александров и с неговия дубльор Красимир Стоянов. Заедно с тях засадихме вечно зелено дръвче пред Ректората, което днес е живата памет за събитието и се превърна в един от символите на университета.

Пет години след незабравимата среща, отново през април, преподаватели и студенти се събраха във фоайето на Машинния факултет, за да отдадат отново почитта си към звездните герои и към настъпателния прогрес на науката и техниката. Ректорът на университета доц. д-р инж. Росен Василев поздрави присъстващите с 55-годишнината от навлизането в околоземна орбита на руския космонавт Юрий Гагарин и с организираната по този случай фотоекспозиция. „Ние най-добре можем да оценим това постижение – отбеляза доц. Василев, – защото и тук, при нас, се раждат иновативни идеи, раждат се технологии, устройства и изделия, с чиято помощ става възможно по-нататъшното развитие на техническата наука. Събрали сме се да открием и експозицията от фотоси, посветена на 37-годишнината от полета на първия българин в Космоса Георги Иванов, с който станахме част от космическите нации, от космическата епоха.”

Доц. Росен Василев открива експозицията.

Основен идеен вдъхновител на двете „космически събития” в университета, както и на организираната със съдействието на Ловешкия исторически музей експозиция във фоайето на Машинния факултет, е преподавателката по математика гл. ас. д-р Цветанка Ковачева. „Вече 55 години усмивката на Юрий Гагарин символизира полета на човека към звездите – каза тя в емоционалното си изложение пред присъстващите на откриването на експозицията. – След този първи космически полет започнаха полети и с международно участие, в които се включиха българските космонавти Георги Иванов през 1979 година и Александър Александров през 1988 година, а в групата за космически полети бе и варненецът Красимир Стоянов. На таблата в експозицията има подробна информация за живота и за подготовката им за полети, както и за дейността на Централната лаборатория по слънчево-звездни въздействия. За наша чест България е шестата страна изпратила свой гражданин в Космоса и третата след Русия и САЩ, която произвежда космически храни.”

Д-р Ковачева и част от експозицията.

Космическите постижения имат пряка връзка и с нашия университет. Той навлезе посвоему в космическата орбита чрез бившия си хоноруван преподавател и ръководител на катедра „Радиотехника”, покойният академик Димитър Мишев. Академикът е основател и ръководител на дистанционните изследвания на Земята от Космоса. Организатор е бил и на космическите програми за полетите на двамата български космонавти, ръководил е разработката на навигационен комплекс за изучаване на планетата Марс. Спектрометърът, който дълги години работи на бордовете на руските орбитални станции „Салют – 6” и „Салют – 7”, както и на космическата станция „Мир” е негово изобретение.
Присъстващите имаха възможност да видят мултимедийната видеовъзстановка на излитането на космическия кораб „Восток – 1” с Юрий Гагарин на борда. Показани бяха и редица кадри, свързани с историческия полет. Засаденият по този повод пред Ректората алпийски кедър вече е насочил ръст към Космоса, старателно обгрижван и поливен през изминалите 5 години от ръководителя на сектор „Научноизследователски” доц. д-р Иван Иванов. Негово беше правото да покани колегите си за снимка пред дръвчето космически символ на университета.

За спомен с космическия кедър. В средата между дамите – доц. Иван Иванов.

Николай ЖЕКОВ