Тревогата за студентските попълнения не е от вчера. В основата са  демографската криза, изборът на много от дипломираните средношколци да се обучават в чужбина, социалните причини. Обективни фактори. Необективното е, че общо за нашите университети се предвиждат двойно повече места за прием на първокурсници, отколкото е броят на завършилите гимназисти. А ножицата между предлагането и търсенето все повече се разтваря.
          Със зам.-ректора на университета по учебната дейност доц. д-р Маргрета Василева разговаряме какви са на този  фон  резултатите на нашия университет  от приключилата кандидатстудентска кампания.

Доц. д-р М. Василева

             – Опасенията  ли се оправдаха, доцент Василева, или надеждите?
            –  Най-добре е да се говори с езика на фактите. Мисля, че достойнствата на обучението в нашия университет, богатата ни съвременна материална база, бяха оценени добре и затова попълненията ни от първокурсници са над 85 процента от отпуснатите бройки по държавна поръчка. Вероятно малко висши учебни заведения в страната могат да отчетат близък до този  резултат.
             –   Каква беше печелившата стратегия при нашата кандидатстудентска кампания?
         
– Стартирахме я още през ноември миналата календарна година при три класирания с различни инициативи. Започнахме с Деня на отворените врати в университета, за да могат желаещите ученици да се запознаят с преподаватели, с лабораториите ни и те да предизвикат интереса им. Беше им много интересно.
            Особено полезни се оказаха т.нар. изнесени тестове извън училищата в цялата страна – Шумен, Горна Оряховица, Ловеч, Плевен, Лом, Монтана, Стара Загора… Може да се каже само без София. Това са кандидатстудентски изпити по техническа подготовка под формата на тестове. Организира ги инж. Валентина Иванова от нашия отдел „Маркетинг и реклама” с участието на обучаващи се при нас студенти и преподаватели от съответните за професионалните гимназии специалности. От октомври 2015-та до м. май тази година проведохме 32 изнесени по училищата тестови изпита, на които се явиха 788 ученици. От тях 361 се записаха за наши студенти, което е двойно повече от миналогодишния брой. Нарастващият успех на тези преки контакти с учениците ни подсказва, че трябва да продължим в тази насока и за кампаниите през следващите години. А колкото за приемните тестови изпити в самия университет през м. юни – предварителни и основни – по математика, български език и литература, общотехническа подготовка, биология, на тях се явиха 530 младежи. Освен това, по Закона за висшето образование кандидатите имат право да участват пряко в класирането и с оценките си от държавните зрелостни изпити по математика и български език и литература  . Тази възможност  предпочетоха 584 средношколци.
             – Кои се оказаха най-предпочитаните специалности?
            – По държавна поръчка с най-голям брой кандидати за едно място за ОКС „бакалавър” бяха специалностите „Софтуерни и интернет технологии”, „Компютърни системи и технологии”, „Индустриален дизайн”, „Транспортна техника и технологии”, „Агрономство”. А за ОКС „професионален бакалавър” в двата колежа към университета това бяха „Земеделска техника и технологии” и „Транспортна техника и технологии”. Тези специалности се запълниха на 100 процента. Но много от неприетите ползваха правото си да кандидатстват за платено обучение, като общо за бакалаври и магистри така приехме 154 кандидати. Общо за всички ОКС по държавна поръчка имаме 1267 първокурсници.
             – Това са познати и досега практики около приемите. Използва ли академичното ръководство и нови идеи?
            
– Решихме да отговорим на предпочитанията на учениците като въведохме за първи път електронно кандидатстване.  При него те не се явяват на предварителни или основни  изпити, а полагат електронен изпит в Центъра ни за дистанционно обучение. Също е с тестове, но в съответния електронен вариант. Решават на компютър 25-те въпроса с един верен отговор за всеки въпрос и кандидатът веднага узнава доколко е сполучил. Беше пробна инициатива, и въпреки че я въведохме сравнително късно през април, разбрахме, че интересът ще е голям. На електронен изпит се явиха 105 кандидати, 97 от които се записаха за наши специалности. Затова в новия ни Правилник  за следващата кандидатстудентска кампания сме заложили вече да се откажем от традиционните изпити, като провеждаме само електронните, изнесените в училищата, както и    кандидатстването с оценките от държавни зрелостни изпити.
            Осъществихме и друга нова идея с добър ефект за прекия ни контакт с училищата. На базата на договора, който подписахме с Регионалното управление по образование, ученици от професионалните гимназии вече провеждат производствените си практики в многопрофилната ни лабораторна база. Вече се възползваха ученици от Професионалната техническа гимназия, от професионалните гимназии по електротехника във Варна и Бургас, от Варненската морска гимназия и др.
            Нещо принципно ново, за което подготвяме документацията за лиценз от Министерство на образованието и науката, е да разкрием професионална гимназия към нашия университет, свързана със специалностите му.
            Задълбочаваме и контактите си с фирми от бизнеса за по-прякото им съдействие  при набирането и обучението на необходимите им кадри. Катедра   „Топлотехника”, например, се договори с фирми от своя бранш да заплащат първата семестриална такса на професионално необходимите им първокурсници. И това веднага даде резултат – катедрата реализира 80 на сто от приема си, при значително по-занижени данни през миналата учебна година. Такива договори с фирми сключиха и от катедра „Материалознание и  технология на материалите”, а по същата схема вече много по-добри показатели имат и специалностите „Корабостроене”, „Корабни машини и механизми”.
             – Каква роля изигра стратегията на Министерския съвет за развитие на компютърните специалности?
              В тази връзка, по силата на Постановление на МС, ни беше предоставено през тази учебна година да приемен допълнително 100 студенти над записаните през миналата  в направление „Комуникационна и компютърна техника”. По този начин добавихме 80 първокурсници към останалите 330 в направлението. За всеки от записаните по ПМС университетът ще получи по 2000 лева допълнителни държавни средства. От техническите университети в страната само   нашия и софийския получиха такова право.
            – Преодоляват ли се препятствията от различен характер за обучението на чуждестранни студенти?
           
– След задоволителния брой студенти от Република Турция преди години, и впоследствие след получилите се административни и правни неуредици от турска пък и от българска страна, чуждестранните ни студенти  чувствително намаляха. Но за тази година имаме вече записани в подготвителния езиков курс 60 младежи, включително от Турция, Гърция, Йордания, Нигерия, Бангладеш. Поддържаме контакти в много страни по света, за да нараства броят на предпочитащите нашия университет чужденци. По Постановлението на МС за стимулиране на българи, живеещи в Украйна, Молдова, Македония, засега имаме записани 9 младежи.
             – Неотдавна се завърнахте от Алмати, столицата на Казахстан, по покана на ректора на Академията за транспорт и комуникации проф. Коанишев.
           
– Поводът бяха тържествата във връзка с 85-ата годишнина на учебното заведение, но имахме да решаваме и делови въпроси. Студенти на тази академия от няколко години се обучават по един семестър в нашия университет. Всъщност, вече  имаме подписани договори за сътрудничество с четири тамошни университета. При сегашното ми посещение подписахме договорно споразумение и с пети –  Университет по енергетика и свръзки. Клаузите по договора предвиждат взаимен обмен на студенти  и докторанти. Наши преподаватели ще четат лекции в този университет и ще бъдат включени като консултанти  на техни дисертационни разработки. Ще участват и при акредитацията на някои от докторските им програми. Преподаватели от Университета по енергетика и свръзки също ще четат лекции на наши студенти.
            Предвиждаме още сътрудничество в научната област, както и съвместна работа по проекти, възложени на академията от казахстански фирми. Предстои да придвижим въпроса за двойни дипломи на наши и техни студенти – да завършват и с български, и с казахстански дипломи. За целта трябва да разработим учебни програми за обучение през определени периоди при нас и при тях.

Николай ЖЕКОВ