Технически Университет - Варна

            Наред с учебния процес академичният състав на университета от факултети и катедри постоянно реализира знанията и уменията си и в полето на научните изследвания.  Видими прояви  на тази дейност  станаха събитията от традиционния вече октомврийски Месец на науката.
            Наложилата се в последните години полезна инициатива е съвместна изява на Съюза на учените във Варна, заедно с петте университета и научните институти на града. Логично нашият университет фокусира постиженията си по-детайлно в секцията  „Технически науки”.
           Месеца на науката  за нашата научна област открихме чрез изложба за научните постижения на отделните университетски звена. На десетки цветни табла беше представено с текст, графики, снимки постигнатото в работата по проекти от целевата ни субсидия за наука и от външни проекти.

На станалата вече традиционна изложба на научните постижения.

          Университетът организира няколко съдържателни конференции: „Дни на механиката – 2016”, „Компютърни науки и технологии”, международната научно-техническа конференция „Електроенергетика”, „Иновации и бизнес”.
            На базата на представените достижения, конкурсна комисия обяви класираните на първите три места факултети за успешни разработки: Машинно-технологичен (за втора година), Факултет по изчислителна техника и автоматизация, Електротехнически факултет. В една от заключителните изяви на Месеца добрите им постижения получиха мотивиращи поощрения – грамоти и плакети. А  преходната пластика „Криле на науката”  заслужи първият по значимост класиран – Машинно-технологичен факултет.

Зам.-ректор доц. Н.Минчев връчва отличията на декана на Машинно-технологичен факултет доц. Г. Антонов. Прав вдясно ректорът проф. Р. Василев.

           С индивидуални грамоти за успешни научни разработки бяха отличени доц. д-р Сергей Киров („Изследване на наварени слоеве, подложени на износване”); д-р Кристина Близнакова („MaXIMA – Three dimensional breast cancer Models for X-ray IMAging research”); доц. д-р Валентин Гюров („Изследване на показатели за качеството на електрическата енергия и надеждност при употреба на системи за регистрация на електропотреблението в електроснабдителни системи”); доц. д-р Велика Янева („Проучване на морските отпадъци по бреговата ивица на нов канал „Варненско езеро – Черно море”); доц. д-р Радко Михайлов („Изследване и моделиране параметрите на почвообразуващите и прибиращите машини в условията на прецизно земеделие”); доц. д-р Здравко Иванов („Проектиране и моделиране на система за контрол и управление на динамометричен стенд”).
            Последният акорд от изявите за Месеца на науката в нашата техническа секция прозвуча в заключителната конференция „Науката в служба на обществото”. В 24 научни доклада, главно докторанти и техните научни ръководители представиха плодовете на продължителните си усилия, в много случая замислени още като студентски дипломни работи.

Ръководителят на сектор „Научноизследователски” доц. д-р Иван Иванов открива разискванията  по докладите.

            Докладите ще бъдат публикувани в подробности в списание „Известия на СУ - Варна“ 2016, секция „Технически науки“, което се издава от ТУ-Варна. Поради научната им задълбоченост  тук е уместно да маркираме само ориентири за същността на някои от тях, които са с по-популярна  тематика.
            Гл. ас.д-р Диян Димитров и докторант Дияна Петрова са изследвали еластичните свойства на месингова сплав чрез своя методика за звуково идентифициране на различни типове материали, в това число и  монети. Те биха могли да бъдат разпознавани чрез съответна методика, включително и в монетните автомати за кафе и др. От колко стотинки са пуснатите, от лев, от евро, фалшиви ли са? Чрез въведена информация в софтуера, чрез разлагане на звуковия сигнал на честоти се разпознават  различните характеристики на сплавите.

Д-р Д. Димитров и докт. Д. Петрова при съвместни изследвания.

            Д-р Кристина Близнакова е в заключителна фаза на проекта си MAXIMA за съвременни методи за ранна рентгенова диагностика на рака на гърдата, които увеличават с 40 процента възможността за своевременно откриване на туморни образования по сравнение с досегашната конвенционална мамография. Диагностицирането чрез новата 3D мамография може да е спасително за много засегнатите жени. Оперативна намеса ли трябва да назначи лекуващия,  лекарствена терапия ли…?
            Aс. Полина Политова представи разработката си за предварителна оценка на пазарния риск при производството на дадена продукция от малките и средни предприятия. Ще има ли достатъчно търсене на пазара за конкретния заложен за производство продукт? В какви количества да бъде предвиден, за да се избегнат загуби, каква ще е възвращаемостта за производителя? Методиката, представена от Политова отговаря на тези въпроси, отчитайки информациите за качество на продукта, външен вид,  дефектаемост и т.н.?
            Ас. Красимира Колева  е работила върху проектирането на копираща манипулационна система за контрол и управление в терапевтичната стоматология. Зъболекарски манипулатор със софтуер и собствена механика ще асистира на стоматолога при поставяна на пломба, примерно, като указва нужните обороти на машината, дълбочината на зачистването, компонентите на  материала за проблемния зъб и т.н.
            Гл.ас. д-р Цветанка Ковачева  представи фракталната математика като по-успешна от традиционните математика и физика за решаване на приложни технически задачи, включително за  описване на елементи от реалния свят. Какви са свойствата на фракталите, какви са видовете, методите за приложението им в различни области на  науката  и  техниката –  в  компютърните науки, агрономствотото, физиката и други естествени науки (описание на неравности и кривини на повърхностите и др.), икономика и финанси (анализ на състоянието и курса на фондови, финансови и търговски пазари),  радиотехниката и телекомуникациите (проектиране на фрактални антени), екологията  (моделиране на популации) и т.н.

Изображения  на два от основните фрактали.

            Ас. д-р Владимир Йорданов е изследвал какви са енергийните разходи на един и същ кораб  в условията на студени води, примерно в Северния Атлантик и на топли води (Тихия океан). Къде този кораб ползва повече гориво, къде по-интензивно трябва да работят охладителните му система и съответно къде замърсява повече околната среда?
            Научните дейности в университета, разбира се, не протичат само в Месеца на науката, те са целогодишни. Полето за изява на изкушените   да служат със знанията си на обществото са безгранични. 

Николай ЖЕКОВ