Технически Университет - Варна

            Изключително търсените кадри на висшата специалност „Инженерна екология” се обучават само в нашия университет в двете квалификационни степени – бакалавърска и магистърска. Единственият друг университет за подготовка на такива кадри е ТУ – София, но само за  магистри. А в останалите български университети с екологично обучение, то не е с инженерен профил.
            Създадена преди две години, специалността ползва и доразвива  потенциала на предходната, близка по същност специалност „Техника и технологии за опазване на морето и околната среда”. И вече търпи добро ново развитие.
            Разговаряме с изпълняващия длъжността ръководител на профилиращата катедра „Екология и опазване на околната среда”, доц. д-р  Даниела Тонева.

„Изненада-а-а”! Студенти на доц. Тонева (зад букета) честитят рождения й ден.

            – Какво добави новата специалност „Инженерна екология” към подготовката на студентите по опазване на природната среда,  доц. Тонева?
             – Принос в това отношение е, че  подготвяме еколози с инженерен профил. Това са  специалисти с фундаментална инженерна и  екологична подготовка, които получават знания, умения и компетенции както по   опазване на дивата природа и консервационните дейности, така и относно технико-технологичните аспекти на опазването на околната среда, управлението на качеството на атмосферния въздух, водите, почвите, биологичното разнообразие.
            В хода на обучението се акцентира върху решаването на екологичните проблеми на съвремието: методите, средствата и технологиите за опазване на околната среда. Затова студентите ни с право се дипломират като инженери еколози, което отваря широко врати за работни места в редица сфери: в пристанищните структури и експлоатацията на флота, в промишлени предприятия, в сектора на възобновяемите енергийни източници, енергетиката,  поддържането и управлението на пречиствателни инсталации и съоръжения,  транспорта и логистиката, в застрахователния бранш, в държавни структури, както и  на управленски позиции в международни компании.
            Местното самоуправление в страната – общините, също изпитват сериозен недостиг на квалифицирани еколози с инженерно образование. Вече можем да се похвалим с наши студенти, успешно работещи в Басейнова дирекция-Варна, РИОСВ-Варна, Лабораторно-изпитвателния комплекс на ВиК, в Морска администрация, в Регионалната здравна инспекция, в Института по океанология при БАН. А също и като еколози в общински администрации, в неправителствени организации.
            Освен бакалаври и магистри ние обучаваме и докторанти по докторска програма „Системи и устройства за опазване на околната среда”. Вече имаме и реализирали се по тази програма наши възпитаници, някои от които вече са преподаватели в университета или работят в предприятия като „Солвей соди”, община Варна и др.
             –   Какви по-специфични компетентности добиват студентите ви, свързани с инженерството и екологията?

            На експедиция за проби от морските води.

            – Подготвени са за широк кръг от  дейности,  но ключовото е, че придобиват компетентност за прилагане на инженерни методи, нови технологии и иновации при опазването на околната среда. Много познания и практически умения усвояват и по време на учебните практики, заложени в учебния план от първи до трети курс. Имаме съдействието и на неправителствени организации, работещи за  защитата на околната среда.
             – Спецификата на професионалното направление предполага участия на  студентите ви по научни проекти.

            Научна експедиция за видовото разнообразие в Странджа.

            – Участват по наши и европейски проекти. Това им дава възможност да посещават приоритетни природни местообитания, да извършват теренни наблюдения и анализи. Така успяват да усвоят знания и опит от утвърдени специалисти  практици,  учат се да работят в екип.
            По международен проект наши студенти, единствени от страната,  участваха в известната, т. нар.португалска  Венеция – гр. Авейро. Тематиката е свързана с адаптацията към изменението на климата. Там работиха със свои колеги от Португалия, Холандия, Испания. Работиха и по европейски проект за опазване на биоразнообразието в Странджа планина. Участваха също в проект, свързан с мониторинга на морските отпадъци. Като говорим за международните ни контакти, при нас се специализираха по програма „Еразъм +” студенти от Румъния за цял семестър, от сродна на нашата специалност. Водим разговори в тази връзка и с университет от Словения.   Програма „Еразъм+” е отворена и за стажове в чужбина на нашите възпитаници.
            По вътрешните за страната проекти най-често студентите ни влизат в морето, за да взимат проби от морските води и да ги анализират. Така се обучават за работа с необходимата  за експресни изследвания преносима техника.
              – Преди 7 години катедрата работи по проект „Подобряване на екологичния статус на крайбрежните черноморски води и опазване на биологичното разнообразие чрез създаване на изкуствени  местообитания.”  
             – Спечелихме проекта с конкурс на МОН, беше финансиран с 250 000 лева от фонд „Научни изследвания”. Проектирахме и разположихме върху площ от 20 000 кв.м на морското дъно недалеч от гр. Черноморец изкуствено подводно местообитание – щормоустойчива метална конструкция с цел да стане изкуствено поселище на големи колонии черни миди. В този район се  вливат значителни потоци отпадъчни води, а черната мида е техен незаменим филтратор. Целта, освен  пречистването на водите, беше и за възстановяване на   морските екосистеми и особено на дънните съобщества.
    – Изпълни ли заданията си проектът?
            – Изпълни ги, но разбира се, само в локален план на самото място при поставените конструкции.Там решително се подобри и популацията на черната мида, и въобще видовото разнообразие. С възстановяването на популациите на черната мида, се увеличи видовото разнообразие на морски червеи, ракообразни, дънните видове риби като писия, морски език, попчета и т.н. Но говорим за научноизследователски проект, по който не би могло да има финансов ресурс за   монтиране на такива инженерни конструкции по цялото ни крайбрежие. Добър страничен ефект се получи и от поставените укрепващи конструкциите бетонни котви, които препятстваха гибелните за дънните съобщества набези на траулерните  риболовни кораби.
             – Катедрата има втора важна специалност – „Защита на населението при бедствия и аварии”.
             – Тя не само е важна и хуманна, а и много предпочитана, поради което желаещите да я изучават са повече от местата ни за прием.  За първа година наред с досегашната й задочна форма на обучение, която запазваме, обявихме и редовна форма. Но засега само по бакалавърска програма.
                 По специалността подготвяме студентите като риск инженери за системата на държавната и местната администрации,  в структурите за сигурността и защитата на населението и инфраструктурата. Също и за  спасителни действия. Придобиват се умения за организиране и ръководство на издирвателни и спасителни операции при бедствия, аварии и природни катастрофи. Студентите  са подготвени за действия  при пожари, земетресения, наводнения и други рискови ситуации, както и за  оказване на  медицинска и психологическа помощ на пострадали.  За целта се ползва единствения в страната тренажор – симулатор „RiskSim“ със специален софтуер за виртуално възпроизвеждане  на критични събития.  Тази година дипломираме първият випуск на тази специалност. 

Николай ЖЕКОВ